Дъждовни екваториални и тропични гори

Тези гори имат пантропично разпространение. Типични са за екваториалния и субекваториалните пояси, но на места достигат и дори преминават тропичните окръжности. Наричат се още влажни екваториални гори, хилея (название, означаващо „местност покрита с гори”) и селва (или селваси, португалското название на дъждовните гори в Южна и Централна Америка). В Америка най-голямата част на хилеята се простира в басейна на Амазонка. На юг в отделни масиви тя достига до 16-17˚ ю.ш., а в подножието на Андите- и до Тропика на Козирога. На север заема източните части на Средна Америка, Източно Мексико до Тропика на Рака и Антилските острови с крайната югоизточна част на Куба. Амазонската хилея има дължина от запад на изток 3 600 км, а от север на юг- 2 800 км.

    По източното крайбрежие на Бразилия се проточва меридианно една изолирана част на хилеята с широчина около 100 км. На запад от Андите лежи подобна ивица, която започва от Еквадор, през Колумбия и се слива с централноамериканската хилея.

    Дъждовните гори на Африка покриват териториите около Гвинейския залив (от Гвинея до Д.Р. Конго)  и голяма част от басейна на р. Конго. Отделни малки есклави са пръснати по източното крайбрежие на Мозамбик и из планинските склонове на Източна Африка. Хилея има и в източната част на Мадагаскар.

    Дъждовни гори се срещат още в Непал, Североизточна Индия, Бангладеш, Бирма, Тайланд, Малайзия, Индонезия, Филипини, Нова Гвинея, Североизточна Австралия.

    Климатът, в условията на който могат да съществуват дъждовни гори се характеризира с целогодишна висока влажност и постоянно висока температура. Абсолютната максимална температура е между 33 и 36˚С. Във влажните равнинни гори тя се изменя в пределите 24-28˚С, а в планинските са малко по-ниски от 20˚С. Най-големите денонощни колебания на температурата не надминават 16˚С.

    Най-ниското количество на годишните валежи, при което може да съществува хилея е около 2 000 мм. Обикновено валежите са 2 000- 4 000 мм, но в някои области достигат 10 000-12 000 мм/г.

   Почвите на дъждовните гори са древнореликтни, образувани през терциера. От обилните валежи основите и силикатите се отмиват, поради което почвите се обогатяват с железни и алуминиеви окиси и добиват керемиденочервен цвят и киселя реакция. В течение на стотици хиляди години почвите на хилеята са изгубили хранителните си вещества. Мощността им е не повече от 2 м.

Флора

Около 70% от висшите растения са дървета. Те се разграничават в 5 основни етажа (до 60-70 м, най-горния). Под тях следва етаж на храсти и гигантски тревисти растения, а най-долу е етажът на полухрастите и ниските треви. Изключително разпространени са лияните, епифитите и папратите. Характерно за хилеята е явлението каулифлория (образуване на цветове и плодове по стъблата и старите клони на дърветата от ниските етажи като приспособление за опрашване от мравките и прилепите).

Фауна

Сапрофитите и микроартроподите имат изключително разнообразие. От гръбначните животни най-типични са сем. Ленивци, маймуни ревачи, дикобрази, кинкажу, горили, малки антилопи и др. Растителноядните птици превъзхождат по брой на видове и индивиди бозайниците и влечугите в хилеята. Характерни са птиците носорози, туканите, брадаткови и др. Широко разпространени са и антофилите (бръмбари, оси, мухи) и хетеротрофите (паразити). Насекомите и членестоногите също са многобройни- мравки, термити, паяци, скорпиони и др. От влечугите се срещат много видове жаби, змии, гущери, игуани.

Сезоннозелени тропични гори и савани

На север и на юг от зоната на дъждовните екваториални гори, в пределите на тропичните ширини, се простират зони, които се характеризират с редуване на сезонни овлажнявания (летен валежен период) и засушавания. В тях с отдалечаването от екватора се сменят разнообразни съобщества от тропична растителност, устойчиви и добре приспособени към увеличаващата се продължителност на сухия период. Тъй като колебанията в температурата на тези съобщества са незначителни (освен в планинските райони), а количеството на валежите променливо, то обликът на растителността се определя от фактора влажност. Като пример за район, в който се наблюдава смяна на почти всички типове тропични растителни формации с увеличаване продължителността на сезонните засушавания, се посочва о. Тринидад и Венецуела. Там, от юг към север, дъждовната гора се сменя със сезонни вечнозелени гори, след които се нареждат полувечнозелени гори, сухи листопадни гори, бодливи редколесия и кактусови съобщества.

   Най-обширните сезоннозасушливи райони в зоната на този биом лежат от двете страни на тропичните окръжности. До тези ширини в Азия достигат и мусонните гори, които имат силно развитие през лятото когато мусоните духат от океаните към сушата. През зимата листата на тези гори опадат поради засушаване. Мусоните са най-типични за северната част на Индийския океан и за Югозападна азия. През дъждовния период носят валежи от 1000-3000 мм. Температурите са постоянни, като дори през зимата рядко падат под 20˚С. Подобен климат има и Австралия с валежи от 1200-1500 мм по крайбрежията и 350-700 мм във вътрешността. В Африка климатичната зоналност на тропиците е най-пълна. В близост до екватора валежите са 1200-1900 мм, а засушаването трае 3-5 месеца. На север следва зона с валежи 900-1200 мм и засушаване 5-7 месеца. Още по-сухо е на север и на юг от тях с валежи 300-500 мм и засушаване 7-10 месеца. За Африка са характерни резки температурни колебания, с най.висока температура над 40˚С (март) и най-ниска 14˚С. В Южна Америка климатичната зоналност не е така добре изразенакакто в Африка. Валежният период е през лятото, а поради югоизточните пасати зимата е засушлива.

    В разглеждания биом се срещат латеритни и  червено-кафяви почви. В речните низини се срещат и тъмни глинести почви с мощност от около 1.5 м.

Флора

Листопадът е най-характерното явление на тропичните растителни формации. При сух период от около 5 месеца листата на дърветата почти напълно опадат. При засушаване от 5-7 месеца се развиват сухи тропични гори със сравнително рядко разположени сухоустойчиви дървета. Тези гори постепенно се заменят от савани. При засушаване с продължителност 7-10 месеца се появяват бодливи храсталачни редколесия.

   Основни растителни съобщества:

-         Сезонни вечнозелени и сезонни полувечнозелени гори- срещащи се в близост до хилеите.

-         Мусонни гори- тиково дърво, салово дърво, бамбук, садина, фикус и др., разпространени в Индия, Бирма, Тайланд, Източна Ява, Централна Америка.

-         Влажни савани- заети от гъсти тревни съобщества, разпространени в Африка и борово-дъбови савани  (Централна Америка) и кампос серадос (Бразилия). За кубинската савана са характерни карибски бор, тропичен бор, кубински бор, вирджински дъб.

-         Сухи тропични гори- съставени от гори миомбо, гори мопане, баобабови гори и др., разпространени в Централна Африка.

-         Сухи савани- с най-широко разпространение в Африка.

-         Бодливи-храстови савани- чадъровидна акация, дърво бутилка, кебрачо и др., разпространени в Африка и Североизточна Бразилия (наричани тук каатинга).

-         Галерийни гори- срещащи се край реките във влажните савани.

-         Палмови савани- в Централна и Южна Америка и в Африка.

-         Ляноси (от испански- равнина)- са своеобразни тревни савани в басейна на река Ориноко (Венецуела), които се развиват при годишни валежи от около 1300 мм.

Фауна

Изобилната тревна растителност определя големия брой тревопасни животни (особено в Африка и Азия)- слонове, жирафи, антилопи, зебри, носорози и др. и свързаните с тях хищници- лъвове, гепарди и др. Срещат се и множество сапрофаги (термити, кърлежи, нематоди и др.), хлорфитофаги (скакалци, охлюви, гризачи). Разпространени са и голям брой зърноядни птици. В Австралия се среща коала, кенгуру, торбест мравояд и др. В биома са добре представени и земноводните и влечугите.

Широколистни и смесени гори на умерените ширини

    Широколистните и смесените гори на умерените ширини са развити в северното полукълбо в условия на достатъчно влажност през цялата година и хладна зима. Основната част от биома принадлежи към широколистните гори, които са листопадни и летнозелени. Листопаден е и дървестният елемент в смесените гори. Широколистните и смесените гори растат в Европа, Изтачна Азия и източната част на Северна Америка.

   Климатът в зоната на летнозелените гори се характеризира с топъл период (4-6 м) и неособено студена зима (3-4 м). В сравнени със степите овлажняването е много по-високо и равномерно през цялата година, поради което е възможно развитието на дървесна растителност. Температурният и валежният режим се изменят от приморските към вътрешните части на континентите. В близките до атлантическия океан области на Европа лятото е продължително и прохладно, а зимата мека, със средна температура на най-студения месец около 2˚С. В по-отдалечените от океаните области зимата също е мека (от 2˚ до -3˚С на най-хладния месец), но с по-големи денонощни колебания на температурата (15-20˚С). На изток климатът става все по-континентален, като средната температура на най-топлия месец е над 20˚С, а на най-студения до -6˚С. Освен това валежите намаляват до 450-500 мм/г, което не позволява съществуването на дървесните растения.

   Зоната на листопадните гори в Източна Азия и Северна Америка се характеризира с по-високи летни температури (20˚С) от Средна Европа. В района на Апалачите летните валежи достигат 1000 мм/г, но есента е суха. В континенталните части на Източна Азия летните валежи са също обилни, но зимата е сравнително суха и студена, с изключение на Китай и Корея, където зимата е по-мека.

   Почвите в широколистните и смесените гори са богати на минерални вещества и хумус. Над тях се образува горска постилка, която се разрушава бавно и ги предпазва от бързо изветряне.

Флора

   Горските формации в биома се характеризират с един или два дървесни етажа и с храстов и тревен етаж. Типични за тези съобщества са и мъховете и увивните растения (бръшлян, повет, дива лоза и др.). Основни компоненти в дървесните етажи на европейските летнозелени съобщества са бук, габър, дъб, липа, клен, ясен, бреза, елша, топола и върба. В смесените гори участват бор, смърч, ела и тис. В храстовия етаж преобладават бъз, калина, зърника, чашкодрян, кисел трън и др.

Фауна

    Основната част от фауната на биома е типично горска и само в отделни обезлесени участъци на юг или на запад се срещат представители на степния елемент. Характерно е за някои бозайници (гризачи, мечки) е, че прекарват зимния период в неактивно състояние, а много птици отлитат на юг към по-топлите ширини за зимуване. Сапрофитите и хлорофитофагите са изключително разнообразни. Насекомите са представени от пеперуди, листояди, корояди, хоботници и др. Характерни бозайници фитофаги за летнозелените гори на Европа са благороден елен, дива свиня, сърна горска мишка, катерица и др., за Северна Америка- уапити, безопашат елен, полевка, белокрак хомяк, горски мармот и др. Към фито и зоофагите се отнасят язовец сънливец, опосум и др. Срещат се и доста видове членестоноги, влечуги и земноводни. От бозайниците зоофаги характерни са пор, дива котка, мечка, вълк, лисица и др.

Съобщества на аридните области в тропиците, субтропиците и умерените ширини

    Аридните области могат да се разделят според степента си на аридност на три основни групи: полуаридни, аридни и хипераридни. В разглеждания биом влизат предимно последните две групи, които по площ обхващат повече от ¼  от земната повърхност.Пустините и полупустините за разположени и в двете полукълба приблизително между 10-15˚ и 50˚ с.ш. и ю.ш., но в северното полукълбо заемат много по-голяма територия в сравнение с южното. Съществуват тропични (горещи) и умерено топли (но със студена зима) пустини и полупустини. От тях първите са по-обширни и се простират до 30-35˚ с.ш. и ю.ш. (границата им съвпада с границата на култивирането на финиковата палма).

    Климатът на пустините и полупустините се характеризира с незначително количество на валежите и много силно изпарение. Според температурния си режим аридните области и райони биват тропични (горещи), субтропични, тропико-субтропични, умерено топли със студена зима и студени високопланински. Според количеството на валежите се различават от крайно аридни области, в които не падат дъждове или падат много рядко до аридни райони с два кратки дъждовни периода и други, които се овлажняват единствено от мъгли с океански произход. Най-бедни на валежи са тропико-субтропичните аридни области, тъй като в тях има много райони с понижено атмосферно налягане. Небето над пустините е почти винаги безоблачно, поради което денонощните колебания на температурата са много резки и достигат 40-50˚С.

   Срещат се пясъчни, глинести, льосови, каменисти, чакълести, скални и др. пустини и полупустини. Често почвите са засолени поради силното изпарение. Хумусът в пустинните почви, дори в най-горните слоеве едва надвишава 2-3%.

   П. Второв и Н. Дроздов  подразделят аридните области на 7 типа:

- към първият тип се отнасят най-сухите пустини, каквито са централните и източните райони на Сахара.

- вторият тип образуват т.н. крайморски и крайбрежни субтропични пустини, каквито са Намибската пустиня в Африка и чилийско-перуанската пустиня Атакама.

- Към третият тип се отнасят тропичните и субтропичните области, които се характеризират с летен валежен максимум. Такива са Южна Сахара, части от Сахел и пустините на Централна Австралия.

- В умерените ширини са разпространени пустини от четвърти тип, които се характеризират с летен максимум на валежите и студен зимен период. Такива са централноазиатските пустини.

- Патагонската полупустиня се отнася към петия тип аридни области, които също се характеризират със студена зима и замръзвания, но се различават от четвъртия тип по годишния ход на температурата и валежите.

- Шестия тип включва области в тропиците и субтропиците с нередовен или двувърхов ритъм на овлажняване в съчетание с благоприятен температурен режим. Към този тип се отнасят полупустините Сонора (Мексико-Аризона) и Горно и Голямо Кару (Южна Африка) и бодливохрастовите склерофилни райони на Сомалия, Гран Чако и Североизточна Австралия.

- Седмия тип е съставен от субтропични и умерено топли пустини, нискотревни полусавани и райони със сукулентни и бодливохрастови обраствания, за които са характерни влажен период и продължително засушаване през лятото. Такива са ирано-туранските пустини и нискотревните полусавани в Азия и Малко Кару в Африка.

Флора

    Растенията в аридните области използват максимално наличната вода и я запазват, като намаляват транспирацията. Подземната фитомаса при тези растения е много по-голяма от надземната. Други растения разполагат корените си на голяма дълбочина (например храстите джузгун, от Сахара до Гоби, разпространяват корените си до 30 м дълбочина). Трета група растения имат големи листа, които могат да приемат росата (например велвичията в Намибската пустиня). Особено характерни за пустините и полупустините са ксерофитите и сукулентните растения.

   Най-голямата пустиня на Земята е Сахара, с площ от 9 млн. кв. км. Дължината й е над 6000 км, а ширината- 1800 км. В нея се срещат около 1200 вида цветни растения.

Фауна

     Фауната в аридните области е бедна, има малка плътност и е съставена предимно от пустинни форми. Срещат се различни видове насекоми и сапрофаги. От гризачите са разпространени плъхове, хомяци, гоферови, тушканчици, катерици и др. Много бедна е фауната на земноводните. В Сахара например се среща само зелената крастава жаба. Срещат се различни видове гущери, а от змиите двурога усойница, пясъчна ефа, египетска кобра и др. Орнитофауната също е много бедна- орли, мишелови, сови и др. Характерни хищници от бозайниците са чакалите, ивичестата хиена, пясъчната котка, каракала, лисицата фенек и др. В района на Еннеди и Мавритания се срещат дори и крокодили, релкти от минали геоложки периоди, когато Сахара е била влажно място.

Склерофилни иглолистни и лавролистни гори и храстови съобщества на субтропичните и умерените зони

На север и на юг от тропиците, приблизително между 30 и 40˚ с.ш. и между 30 и 45˚ ю.ш., се простират пояси със субтропичен климат, преминаващ постепенно в умерено топъл. Растителните съобщества в тези пояси могат да се разделят в зависимост от степен на овлажняване и продължителността на лятното засушаване на 2 зонални групи- субтропични съобщества и съобщества на умерено топлата зона. Растенията в първата зона, характеризираща се със сухо и горещо лято, са вечнозелени и са приспособени да понасят сравнително по-дълъг сух сезон. Склерофилията (твърдолистност) ги предпазва от излишна загуба на вода. В субтропичните и умерено топлите области наред с широколистните вечнозелени дървета и храсти са широко разпространени и някои сухоустойчиви иглолистни, геофити и ефемери. Склерофилните съобщества са най-типични за Средиземноморието, Южна Африка (Капско царство), Чили и Южна Австралия.

    Като основен тип климат, в условията на който се развиват субтропичните твърдолистни растителни съобщества, се приема климатът на Средиземноморието. С аналогичен климат са и споменатите райони на Америка, Африка и Австралия. Валежите (500-600 мм/г) са предимно от дъжд и падат през зимата. Стойностите на температурата и валежите в областта Монпелие (Южна Франция) характеризират най-точно типичния средиземноморски климат. Там средната месечна температура през зимата е 6.7˚С, през пролетта 13.4˚С, през лятото 22.6˚С и през есента 15.2˚С. Средното годишно количество на валежите варира от 1150 мм до 451 мм (през лятото понякога изобщо не падат валежи). Разнообразните съобщества на умерено топлата зона се развиват в близост до склерофилните по западните и източните части на Евразия, Америка и Австралия (и прилежащите им острови). Съставени са предимно от вечнозелени растения. Лавролистни и други влажни гори на умерено топлите зони се срещат в източните острови на Атлантическия океан, Колхида (Западен Кавказ), Калифорния, Флорида, Южно Чили, Южна Австралия, Тасмания , Нова Зеландия и Източна Азия. Развитието на влажните и лавролистни гори се обуславя от климат с висока целогодишна влажност и мека зима почти без замръзвания. Климатичните параметри на калифорнийското крайбрежие добре илюстрират условията, в които растат влажните съобщества на умерено топлата зона. Средната януарска температура е 8˚С, а средната юлска 17˚. Годишните валежи достигат 2500 мм, за сметка на дъждовете през зимата. По крайбрежието на Китай и Япония се чувства влиянието на мусоните и пасатите, като валежите също са високи.

   За субтропичните и умерено топлите зони, в които валежите са постоянни са характерни жълтите и червените почви с много високо (до 10%) съдържание на железни окиси. Те са кисели и слабо плодородни, с ниско съдържание на хумус.

Флора

Въпреки, че растителността на Средиземноморието е повлияна най-силно от човешката дейност от всички други области на Земята, тя е изключително богата на видове. От високостъблените горски съобщества най-забележителни в Средиземноморието са вечнозелените дъбови, маслинови, чинарови, кестенови и рожкови гори и горите от иглолистни средиземноморски видове (приморски бор, пиния, гръцка ела, атласки кедър и др.), а от храстовите и полухрастовите формации- маквис, гарига и фригана. За другите области ха характерни храстовите формации- чапарал (Аризона), финбош (ЮАР) и мали-скраб (Австралия). За съобществата на умерено топлата зона са характерни лавролистни и иглолистни гори.

Фауна

Най-богата фауна в биома имат горските и най-влажните формации. В по-сухите райони се срещат предимно ровещи гризачи, гущери, змии и насекоми. От сапрофитите в най-топлите субтропични райони доминират термитите. От насекомите се срещат полутвърдокрилите, листните въшки, цикадите и др. От гръбначните животни се срещат кенгуру валаби (Австралия), муфлон (Корсика и Сардиния), черноопашатия и белоопашатия елен в Калифорния, два вида елени пуду в Чили и др. Срещат се и много видове пчели, мухи, пеперуди. Хищните гръбначни са представени от жаби, грабливи птици, змии и някои видове едри хищници, както и някои видове хищни членестоноги- паяци, скорпиони и др.

Иглолистни и дребнолистни бореални гори

     Зоната на северните холарктични иглолистни гори, наречени в Евразия тайга, образува почни непрекъснат бореален пръстен между широколистните гори, смесените гори или степите на юг и тундрата на север. Този най-голям биом на сушата лежи в пределите на умерения пояс в северното полукълбо. Южната му граница е разположена между 50 и 60˚с.ш., а северната не достига полярната окръжност само на някои места. Средната ширина на пояса на тайгата е 1000-1200 км.

    Климатът, който обуславя развитието на иглолистните бореални гори, се характеризира с дълго зимно застудяване и със сравнително топло лято. В пределите на иглолистната зона се открояват два климатични района- студен океански и студен континентален. В Евразия студеният океански район заема териториите от Скандинавия до р. Енисей. Средните годишни валежи в него са 400-500 мм, а температурата през зимата се понижава от запад на изток. В Скандинавия средните зимни температури са между -7 и -10˚С, а при Енисей спадат до -30˚С. Студеният континентален район на Евразия се простира от Енисей до Тихия океан. Там лятото е топло и температурите достигат 30-38˚С, а зимата- много студена с температури до -50 или -60˚С. Общото количество на валежите е 150-300 мм/г.

    Почвите в тайгата са неплодородни. Вечнозамръзналите почви (геокриолитозона) покриват целия Източен Сибир, 2/3 Западен Сибир и повече от половината от бореалната област на Канада.

Флора

   Срещат се иглолистни видове дървета- кедър, ела, бор,смърч, секвоя, хвойна, тис. Ниската растителност е представена от голямо разнообразие от треви и храсти.

Фауна

    Срещат се предимно горски животни- елени, вълци, лисици, мечки и др. Земноводните и влечугите са малобройни.

      Тундра е разположена на север от тайгата. Тя се характеризира с вечно замръзнала почва, незаливана от морски или речни води. По своя характер повърхностите на тундрата биват блатисти, торфови (покрити с мъх), каменисти (покрити с лишеи). Северната граница на тундрата се приема за начало на Арктика.Названието произлиза от саамски език и означава «безгориста равнина».

Тундрата се намира в Северното полукълбо на изток от пресичането на 160° и.д. и 70° с.ш. (на изток от устието на р. Колима).

    Климатът на тундрата е субполярен, тук живеят само растения и животни, които издържат на студ, силни ветрове, вечно замръзване на почвата и нейното неплодородие. Зимата е продължителна  8—9 месеца, и студена (до −65 °С). Лятото е също относително студено, средната температура през юни е около 12 °С. При температури по-ниски от -10 °С и снежна покривка от 6 до 10 месеца годишно, горният слой на почвата се топи за кратко през лятото. Тогава се активизира цялата растителност.

За растителността на тундрата са характерни храстите, невисоките треви, лишеите и мъховете. През лятото и есента растат гъби и боровинки, цветя, полярна бреза и върба.

Фауна

    Характерните животни за тундрата са- елени, лисици, росомахи, снежни глигани, вълци, мечки и зайци. Земноводните напълно отсъстват от фауната на тундрата. Комарите пък са в много голяма численост.Реките и езерата са богати на различни видове риба.

Към алпийските биоми спадат всички високопланински области на Земята- Анди, Хималаи, Алпи и др.

   Климатът се характеризира се с ниско атомсферно налягане и температура, голяма относителна влажност на въздуха, интензивна слънчева радиация, чести планинско-долинни ветрове, малка температурна амплитуда. Климатът е планински. Средногодишните валежи в Алпите са 1450 mm. 

Алпите се делят на пет климатични зони, всяка с различен вид на околната среда. Климатът, растенията и животинския свят се различават в различните части или зони на планината.

1.   Зоната, която е над 3 000 m, се нарича „зона на ледниковия сняг“ (фирн). Тази област, която е с най-студения климат, постоянно е покрита със сбит сняг.

2.   Алпийската тундра се намира на височина между 2 000 и 3 000 m. Тази зона е по-топла, отколкото зоната на фирна. Тук могат да се срещнат диви цветя и треви.

3.   Непосредствено под нея е субалпийската зона — от 1 500 до 2 000 m височина. Тук, с покачването на температурата бавно нагоре, започват да се срещат елхови и смърчови гори.

4.   На височина от около 1 000 до 1 500 m е обработваемата земя. В тази област са разпространени дъбовите гори, а също така е и мястото за селскостопанско производство.

5.   Под 1 000 m са низините. Тук се среща далеч по-голямо разнообразие от растения. Човешките селища също така са в низините, тъй като температурата е по-поносима - както за хората, така и за животните.

Флора

     Растителните пояси в Алпите постепенно се сменят с изкачването нагоре по планината. Естествената височинна граница на растителността е определена от основни широколистни видове — дъб, бук, ясен и явор. Те не достигат до едно и също ниво, нито пък се срещат често заедно, но горната им граница отговаря достатъчно точно на промяната от умерен към по-студен климат, което допълнително се доказва от промяната на тревистата растителност. Тази граница обикновено се намира на около 1200 m над морското равнище — от северната страна на Алпите, а на южните склонове често се издига на 1500 m, понякога дори до 1700 m.

Този регион не винаги е белязан от присъствието на характерните дървета. Човешката намеса почти ги е унищожила в много области, и с изключение на буковите гори на австрийските Алпи, широколистните гори са рядко срещани. В много райони, където някога са съществували такива гори, сега са заменени от бял бор и смърч, които са по-нечувствителни към опустошенията от кози, които са най-големите врагове на такива дървета.

Над горите често се срещат отделни малки групи от клек, който на свой ред е заменен от храсти . Над тях са високопланинските ливади, а още по-високо растителността става все по-рядка. В Алпите са регистрирани няколко вида растения над 4 000 метра.

Фауна

В Алпите се срещат алпийски мармот, скален орел, алпийски козирог, дива коза, жълтоклюна гарга, пъстрогуша завирушка, брадат лешояд, кафява мечка, рис, благороден елен, вълк и тундрова яребица. В Алпите има 14 национални парка, в които живеят около 30 000 животински вида.