
Облаците от този род се образуват при неустойчивото равновесие на въздуха, създадено в резултат на слънчевото нагряване на земната повърхност. Тяхното разположение е зависимо от термичните свойства на повърхността, над която се намират. Купестите облаци, създадени в следствие на слънчевото нагряване, са разположени единично по небето и не се сливат в големи групи. Имат добре изразен дневен ход, най-често се наблюдават около обедните часове през лятото. Вечер започват да се разстилат и преминават в стратокомулос веспералис (Sc vesperalis). Появата във височина на други видове облаци - слоесто-купести (Sc), високо-купести (Ас), пересто-слоести (Cs), - оказва голямо влияние върху облаците с вертикално развитие, като намалява или почти спира развитието им, дължащо се на намаляване притока на слънчева енергия към повърхността на земята. Под облаците с вертикално развитие винаги има възходящи потоци, който създават чудесна възможност за термично реене. Облаци с вертикално развитие могат да се образуват също така и във влажни маси от полярен въздух, нахлуващи над сравнително по-топла земна повърхност. В такъв случай те могат да се събират на големи групи, като величината на това заоблачаване на небосвода варира от 1/4 до 4/4. Този процес е придружен с силен и поривист вятър и добра видимост. Купесто-дъждовни облаци се образуват и от механичното изместване на топлия въздух нагоре, при движението предхождащо студен или оклюзионен атмосферен фронт, под формата на голям облачен вал.

Кумулус - Cumulus (Cu) От латински - купест. Единични плътни облачни масиви с плоска основа - база, и куполообразна бяла набъбваща горна част. Появяват се като неголеми бели кълбета, образуват хоризонтална основа и продължават развитието си във височина. Кумулусите, запазващи закръглените форми чак до върха си, не отличаващи се с голямо вертикално развитие се наричат Облаци на Хубавото Време - Cumulus humilis (Cu hum). При определени условия, често са разположени в дълги прави редици през известно разстояние един от друг, така наречените Облачни улици - Cumulus undulatus (Cu und). Това са любимите облаци на парапланеристите -хубави термики, позволяващи големи прелети и дълго реене.

Кумулус конгестус - Cumulus congestus (Cu cong) - Мощните купести облаци се отличават с по-голямо вертикално развитие. На снимката - (Cu cong), намиращ се в пълното си развитие. Облака е пробил термичният задържащ пласт, като отчасти се е разпрострял по дължината му във вид на стратокумулус кумулогенитус (Sc cug). Този вид облаци се наблюдават по-често в планинските райони и развитието им зависи от неустойчивостта на атмосферата. При преминаването на Облаците на хубавото време (Cu hum) в мощно купести (Cu cong), отделните облаци имат тенденцията да се сливат в малки облачни групи, съставени от облаци, който се намират в различен стадий на развитие. Първият облак по посока на вятъра е най-стар и се намира в стадий на разпадане, а последният е най-млад и продължава да се развива. Облаците от този род могат да приемат най-различни форми - гугли на гъби (Cumulus pileus).

Кумулонимбус - Cumulonimbus (Cb) - купесто-дъждовен. При липсата на термични задържащи пластове (изотермии, инверсии) вертикалното развитие на мощния купест облак (Cu cong) може да достигне до границата на ледените ядра и кристали, и да прерасне в купесто-дъждовен (СЬ). Горната му част продължава да расте във височина и водните капки и ледените кристали, съставляващи облака, достигат много голяма маса. Скоростта на вертикалните движения вътре в него достига до 25 м/с. В следствие на тези процеси, върхът на облака се вледенява,
образувайки Incus - Наковалня и се разпада, като се образуват още видове - перести (Ci), високо-слоести (As), високо-купести (Ас) и т.н. - истинска фабрика за облаци. Мощни поройни дъждове, придружени със силни поривисти ветрове и гръмотевични бури са резултата на тази дейност. Понякога се наблюдава и падането на краткотрайни градушки.

Кумулонимбус маматус - Cumulonimbus mammatus (Cb mam) Характерно за този тип облаци е че базата им като че ли е окачена с гроздове. За образуването на тази странна форма допринасят низходящите течения, намиращи се вътре в облака, които се срещат с възходящите течения, намиращи се под базата на облака. За по-голяма яснота може да се посочи следният пример; През един летен ден в следобедните часове над влажен, от части блатист терен нахлува силно развит кумулонимбус с ясно изразена дъждовна ивица. Когато облака достигне до суха, отчасти песъчлива местност, ивицата от падащи дъждовни капки престава да достига земята и се превръща в така наречената Virga - дъждовна ивица, недостигаща земната повърхност. Същевременно се забелязва как отделните струи на дъждовната ивица под влияние на срещнатите над по-топлата земна повърхност възходящи течения се огъват нагоре и се отправят обратно към облака. Възходящите течения явно са били доста силни, понеже скъсяването на ивицата Virga, както и огъването и са станали за късо време и след няколко минути базата на облака има форма на маматус. Облака преминава над вас, без да капне нито капка дъжд. Облаци от този тип могат да бъдат и стратокумулуси маматус (Sc mam).
.JPG)
Аркус – Arcus. В зависимост от скоростта на предвижване и величината на развитието на буреносните облаци, на предната част предхождаща атмосферните фронтове, може да се образува облачен вал във вид на тъмно сива дъга, ясно различаваща се от останалите по-светли облаци, наричана Търкалящ се Валяк -Аркус - Arcus. Под аркуса се наблюдават разкъсани подвижни части, най-често това са фрактокумулуси (Fc) или фрактустратуси (Fs), свидетелстващи за мощни възходящи потоци и завихряния на въздуха, както и силни шквалови явления. При много мощна конвекция при определени условия могат да се образуват и смерчов.
Орографични (вълнообразни) облаци

Самото име (Орос - планина) дава представа за облаците от този вид. При движението си в планински терени въздуха среща релефни препятствия и ако тяхната височина е достатъчно голяма, а той достатъчно влажен, при издигането си по наветрения склон ще достигне нивото на кондензация и ще се образуват облаци. Освен това поради смущение в потока, създаден от препятствието, зад него възникват система от вълни, чиито гребени и долини остават приблизително на едно и също място (стоящи вълни). Образуването на вълнообразни движения в атмосферата се поражда и на границата на две различни среди. Класически пример за това са вълните, образувани върху водната повърхност. Вълните в атмосферата се образуват по същия начин, като за граница служи различните свойства на въздуха, по дължината на задържащите термични пластове - инверсии и изотермии. Плътността на въздуха в близост до тях, се изменя скокообразно в зависимост от намаленото налягане, разликите в температурата и изменението на скоростта и посоката на вятъра. Дължината на вълните се изменя с увеличаването скоростта на вятъра и намаляването на разликата в плътността на двете въздушни пласта, т.е. при разлика в температурата им. От съществено значение за леката авиация са три типа облаци, образувани по този начин.

Алтокумулус ундулатос - Altocumulus undulatus (Ac und) От латински - вълнообразен . Вълнообразни облаци във вид на успоредни ленти, разположени в една или две посоки, с относително висока влажност.
При образуването на тези облаци, върховете на въздушната вълна се охлаждат и образуват облака а падините между тях, се компресират, нагряват и изпаряват. От вертикалното развитие на отделните облачни ленти, може да се съди за силата на вертикалните течения. Облаци от този тип могат да бъдат цирокумулос ундулатос (Сс und), алтокумулус ундулатос (Ac und), алтостратус опакус ундулатос (As op und), страто кумулус ундолатос (Sc und), стратус ундолатос (St und) и понякога кумулус ундолатос (Cu und).

Алтокумулус лентикуларис -Altocumulus lenticularis (Ac lent) -лещовиден. Образува се главно при срещането на въздушният поток с планински възвишения, хълмове или хребети. В резултат на достатъчната скорост на въздуха се образува статична вълна зад срещаното земно препятствие, при което се получават стоящи (стационарни) облаци, известни като лещи. Те не изменят разстоянието си зад препятствието породило тяхното появяване, и се наричат още и облаци на дългата вълна. Амплитудата на стационарните вълни е много голяма, понеже тя постоянно се подхранва с нови импулси от въздушният поток, обтичащ намиращите се на малко разстояние планински била. Лещовидните облаци са разположени успоредно на планинските склонове. Почти непрекъснато изменят формата си и сравнително малко местонахождението си. Краищата им са ясно очертани, най-често изгладени и в тях се наблюдава явлението Иризия. Само понякога повърхностите им са не равни и тогава може да се очакват по-големи турбуленции. Често те са разположени един над друг, като по този начин образуват няколко етажни групи, средните части на които може да се сливат. Наблюдавани са 5 - 6 етажни лещи, но най-често са по два или три. Лещовидните облаци могат да се появят и като мощна развита вертикална и хоризонтална облачност. Вертикалното им развитие може да стигне на ниво до 5000 метра, като достига границата на перестите облаци. В такъв случай облаците покриват почти целия небосклон.

Фрактокумулус - Fractocumulus (Fc rot) - роторни облаци. Образуват се в подветрената страна на планинските върхове, където налягането намалява благодарение на голямата скорост на вятъра. Тези облаци се разполагат винаги под върховете на предизвиканите вълнообразни движения вълни, имат най-различни форми и постоянно се видоизменят. Най-често това са фрактокумулуси (Fc rot), но могат и да приемат формите на развити кумулуси (Cu rot) или стратокумулуси (Sc rot). Самото им присъствие показва границата на ветровете в които парапланеристите не бива да се влизат! След откъсване от ротора облаците бързо изчезват, понеже няма кондензационни импулси, които да ги подхранват и настъпва бързо турбулентно размесване с околният въздух. На самият връх роторните облаци не изчезват, понеже на мястото на откъсналите се облаци, се образуват непрекъснато нови. Ако вятъра задуха успоредно на планинската верига, то те се преместват по дължината на хоризонталната част на ротора, която е успоредна на планинската верига.