Maгнетар

 


alt

      Maгнетар — магнетарът е неутронна звезда с много силно магнитно поле. Теорията за тези обекти е формулирана от Робърт Дънкан и Кристофър Томпсън. Когато една свръхнова се свива до неутронна звезда,  силата на нейното магнитно поле се увеличава драстично.
Дънкан и Томпсън изчисляват, че магнитното поле на една неутронна звезда, обикновено е огромните 1012 тесла, като  биха могли при определени обстоятелства да стигнат до около 1015 тесла. Неутронна звезда с такова силно магнитно поле се нарича магнетар.
        Външните слоеве на магнетара се състоят от плазмата на тежки елементи (най-вече желязо), това води до напрежение, което причинява "звездотресения". Тези сеизмични вибрации са изключително енергични, и в резултат на това водят до изблик на рентгенови и гама лъчи. За астрономите, този обект е известен като мек ретранслатор на гама-лъчи.
      Смята се, че при около 1 на 10 от експлозиите на супернови се образува магнетар. Това се случва само, когато звездата вече има бързо въртене и силно магнитно поле преди да стане свръхнова.
Животът на магнетара като мек ретранслатор на гама-лъчи е кратък. Енергията на тези експлозии забавя въртенето  и намалява електричното поле, след около 10,000 години, когато “звездотресенията” са приключили.
      След това, звездата все още излъчва рентгенови лъчи, като образуват обекти, известни на астрономите като неправилни рентгенови пулсари. След още 10 000 години, магнетарът напълно затихва. В момента са известни  4 меки ретранслатори на гама-лъчи и 6 аномални рентгенови пулсари.