Биологично направление в социологията - Хърбърт Спенсър

 

Хърбърт Спенсър
   Роден е през 1820 г. в гр. Дърби в Англия. Първо произведение “Неконформистът” – оригинален мислител, който отказва да чете написаното от другите и създава своя концепция за обществото. Развива идеите за еволюционното развитие на обществото в закон за всеобщата еволюция, на който се подчинява и развитието на социалната реалност. Опростената формула на този закон е: Развитие от по-просто към по-сложно, от по-малко комплексно към по комплексно. Основно произведение “Основания на социологията” в три тома, в което обосновава тезата за еволюция на обществата от слабо диференцирани форми на социална организация към по силно диверсифицирани и по-сложни форми на социална организация. Движещи сили на тази еволюция според Спенсър са развиващото се разделение на труда и постоянната борба на индивидите за оцеляване. 
    Аналогията с биологичните организми, която прави Спенсър представител на биологичното направление в социологията не е механична и лишена от превантивни съображения. Алегорията за обществото като жив организъм е заложена в разгръщането на основни идеи на социологическият функционализъм. Спенсър посочва четири основни различия между биологичен и социален организъм – по разположение, коминукация, управление, съотношение между части и цяло. Структурната и функционалната определеност на обществото той търси по линията на аналогията с биологичен организъм със съответни потребности и механизми за тяхното удовлетворяване. За целта той въвежда понятия за поддържаща (производствена), разпределителна и регулативна подсистеми на обществото, които му осигуряват вътрешно равновесие и адаптация спрямо околната среда – равновесието е динамично, тъй като абсолютното равновесие би унищожило системата. 
    Спенсър въвежда много широк спектър от материални и идеални условия – природна среда, развитие на средствата на труда, на знанията, на религията, на морала. Той анализира исторически конкретни прояви на потребността да се решават все по-сложни задачи на обществото чрез адаптацията, която се осъществява чрез диференциацията на структури и функции. Поради придържането му към еволюционното развитие той прави типология на прости и сложни общества – военни, промишлени и хибридни, които бързо се разпадат.
Промените в обществата се постигат чрез промени в общественото мнение, а идеал за общество е индустриалното.
 

Условия за ползване За нас Подкрепете ни! Карта на сайта Приятели За реклама Контакт с нас Каузи