Географско направление в социологията - Шарл Монтескьо

 

 
Шарл Луи Дьо Секонда, Барон Дьо Ла Бред и Дьо Монтескьо
Роден през 1689 г. в Бордо, когато се ражда покрай замъка преминава един просяк, когото по стара традиция родителите му превръщат в кръстник на новородения си син, за да не забравя никога, че по света има и бедност и нищета. Поради аристократичния си произход той получава място в парламента в Бордо, богати възможности за енциклопедично образование - физика, химия, геология, етика. Заедно с това и пътува изключително много за времето си - посещава Италия, Австрия, Унгария, Швейцария, Холандия, Англия - всъщност Англия е превърната в образец на неговата мисловна система, наистина една видяна по френски Англия. Неговите произведения - "Персийски писма", "Разсъждения за величието и падението на римляните", "Духът на законите" и днес си пробиват без усилие път към съвременността. Много са поводите за връщане към схващанията му. Десетилетия наред, поради стремежа си да премине отвъд границите на вече обясненото и прието за неприкосновено, Монтескьо е наричан "син на дявола". Трудовете му са включени в папския индекс на забранените книги. Подробното излагане на определени негови идеи съвсем не е излишно в периоди, когато социалността загубва своите очертания, когато и най-простите механизми на социално функциониране се нуждаят от преоткриване, прецизиране, верификация и усъвършенстване. 
Не е трудно да се направи паралел със състояние на т.нар. посттоталитарни обществени организации. Може би именно стриктното възвръщане към миналото би спомогнало за преоткриване на едно бъдеще...Най-общо може да се твърди, че Шарл Монтескьо е от онези личности, чиито енциклопедично дело разчупва каноните на своето време. Трудно могат да бъдат обхванати всички идеи, които позволяват консервативен прочит или са гениални прозрения. И все пак между тях се открояват няколко с централно значение, които се включват с неоспорима сигурност във всяка консервативна или неоконсервативна схема и до днес.
Първата основна теза на Монтескьо е свързана с предразсъдъците и природата на нещата.
Според него предубежденията, наслоенията на човешкият разум и да се изучават нещата, като се разкриват необходимите отношения между тях. Най-точното определението на закон в история на социологията, а именно необходимите отношения, които произтичат от същността на нещата.
Два вида закони - социални и естествени.
Човекът като физическо същество е подвластен на неизменни закони, произтичащи от естественото състояние. Естественото съществуване се отличава със способност за познание и стремеж към мирно съжителство.
Естествените закони:
- мир;
- храна;
- влечение;
- живот в общество.
Обществените закони:
- частни закони, които са свързани с по-общи, като така се стига всеобщ закон. Всеобщ законодател е разумът, който не прибавя и не отнема , не е просто и само човешки разум, а законодател на нещата и света.
В реалния живот има различни видове закони - естествено право, божествено, църковно, международно, частно, държавно, завоевателно, гражданско, семейно право.
Монтескьо е основоположник на географското направление в социологията. Той приема ролята на климата и на територията на дадена държава, като фактори за нейното социално устройство и специфика.
Свободата е различна от несвободата, която е забранена от законите - всеки трябва да е свободен да изказва своето мнение.
Най-силната част в концепцията на Монтескьо е сравнителният анализ, който прави на подбрани общества в исторически план, на базата на който извежда основните принципи в тяхното управление и ги типизира. Съпоставят се по специфичен начин Англия и Франция, републиканският и имперският Рим. 
Достига се до обособяването на три типа държавно управление - република, монархия и деспотична империя.  
Всяка една със свой основен принцип, съответно добродетел, чест и страх. 
Първо политическо произведение "Духът на законите" е своеобразна политическа и юридическа енциклопедия, в която се очертава идеята за единството на законите, детерминирани от вида държавно управление.
Според Монтескьо хармонизирането на властта в дадено общество е възможно при постигане на компромис между трите вида власт, поверени на различни съсловия от обществото, според техните генетични заложености за изпълнение на определени функции в социалния механизъм. 
Трите власти - изпълнителна, законодателна и съдебна, трябва да си взаимодействат съвършено, поради което е нужно да се отдели място за потомственото право на благородниците в обществената йерархия. 
А, за да не се злоупотребява с властта тя трябва да се раздели, като изпълнителната власт трябва по някакъв начин да зависи от съдебната, защото иначе би останала без контрол, или пък законодателната ще може да издава закони без да е в състояние да проследи изпълнението им. 
От една историческа дистанция Монтескьо предвижда политическите и правните механизми за предпазване на упражняването на властта от крайности. Предлага създаването на специализирани политически колегии, които чрез система от взаимни възпирания, отделните власти биха били свързани в единна организация, независими, неналагащи се една на друга, но под контрол.
Според него "там, където горещината дотолкова изтощава тялото и обезсилва духа, хората изпълняват по-трудни задължения само под страх от наказание...". Освен това, робството не било толкова ужасно и несправедливо защото негрите, съвсем ясно били показали, че не притежават разум в нужната степен, а се радват предимно на стъкълца и огърлици. Това е всъщност тезата, която овековечава неравенството между отделните народи, и която е основна консервативна теза през вековете.
За религията Монтескьо пише като политик, и както сам твърди "има голяма разлика между това да одобряваш една религия и това да я търпиш". В неговите разсъждения, религията се приема като средство, което може да подпомага управлението на човешкото общество. "Когато в държавата има много поводи за ненавист, необходимо е религията да разполага с много средства за помирение". Религията се приема като средство, което е в състояние да влияе върху социалното съществуване и механизмите за неговото управление. В тези пунктове идеите на Монтескьо продължават да бъдат преоткривани. 
Всъщност "Духът на законите" става по-късно политически и юридически кодекс за френското общество, своеобразна енциклопедия на политическите норми, взаимоотношения, механизми и ценности.
 

Условия за ползване За нас Подкрепете ни! Карта на сайта Приятели За реклама Контакт с нас Каузи