Жан Жак Русо – договорни теории

 

 
Жан Жак Русо: Воля и конситуция на обществото
Роден е на 28 юни 1712 г. в Женева. Чрез блестящите му изповеди неговия жизнен път се очертава в най-малки подробности. Особено значение за него придобива факта, че майка му е починала при раждането му. Това бележи с неотразима тъга цялото му детско съществуване.
Започнал да чете твърде рано на шест години се запознава с "Животоописанията" на Плутарх. 
През 1749 г. провинциалната академия в Дижон обявява конкурс за съчинение на тема:"Дали развитието на науките и изкуствата е допринесло за усъвършенстването или пък опорочаването на нравите?" То се посреща с голям интерес и става най-четената и търсена книга, въпреки своя скандален за времето си характер.
През 1788 г. в Париж Марат чете откъси от "Обществения договор", приемат го за предтеча на Френската революция.
Книгите си обикновено публикувал извън Франция, например в Амстердам. След това те се разпространявали във Франция.
Естественото състояние
Русо критикува цивилизацията, която почива на възраждането на науките и изкуствата. Той приема за основна категория живота, когото интерпретира в неговата автентична форма - естественото състояние, в смисъл на първично, истинско, неподправено. Естественото общество както си го представя Русо е мит, но то има оценъчен характер, в неговото разбиране са вложени непреходни човешки стойности - искреност, неподправеност, липса на лицемерие, фалш и т.н. 
Естествено от такава гл.т. науките, изкуствата и културата не могат да бъдат сами по себе си хранилища на смисъла на човешкия живот. Така Русо достига до проблема за отчуждението в обществото, при което привидността се приема за действителност и истинската действителност остава скрита. Като обръща внимание на опасностите, които крият научните изследвания, Русо демитологизира науката. Науката и изкуствата са един вид гланц, зад който се намира социалната същност на нещата.
Договорната теория за обществото и граници на свобода.
Обяснителен принцип на обществото е човешкия индивид в неговата природна определеност. Хората са равни по природа и тъй като природните различия между тях са незначителни и нямат обяснителна стойност, поради което могат да бъдат пренебрегнати. Това равенство е конституиращ принцип за естественото общежитие. По този начин се разрешава автоматически проблема за справедливостта - този принцип има магнетична сила по време на френската революция.
За разлика от естественото общежитие в обществото природните характеристики са изтласкани на заден план и вече не служат за обяснителен принцип. 
В обществото според Русо преобладават противоестествени порядки. Парадоксално е, че физически по-силния е подчинен на по-слабия. Човекът като природно същество и като гражданин Русо определя като хетерогенни. 
Произходът на обществото има изкуствен характер, то е неестествено образование. Това е споразумение между хората на измамна основа. Първият, който е заградил парче земя, сетил се е да каже: това е мое и е намерил достатъчно наивни хора да му повярват е истинския основател на гражданското общество... 
Естественото, природното, това е едно състояние, което вече не съществува и може би никога не е съществувало - уговорка предназначена за богословите и продиктувана от предпазливост.
Договорът, който е първоосновата на обществото се отнася до установяването на частната собственост, той е противоестествен акт, защото земята и всички природни дадености принадлежат на всички хора и правата им са равни. Частната собственост е основа на неравенството между хората.
Централна категория в трактата на Русо "За обществения договор" е обществения ред, който е свещено право и служи като основа на всички останали права. 
Русо заменя индивидуалистичната с холистична ориентация на мислене - на обществената реалност се гледа като на надприродна самостойна реалност - същността на човека се определя като социална, а човешките качества се разглеждат в развитие. 
Встъпвайки в гражданско състояние, в условията на гражданското общество човек се лишава от някои предимства, но придобива нови предимства. 
Справедливият обществен ред изисква господство на общата воля над частните воли на хората и над групите. Без общата воля е немислимо конституирането на обществото, именно общото образува социалната връзка.
Социологически интерес представлява разбирането на Русо за народа. Той го тълкува не като сбор от човешки индивиди, а като "колективно същество", като качествено различна от индивидите надиндивидуална реалност. Суверенитетът на народа е неотчуждаем, за разлика от този на частните лица. 
Русо въвежда категорията гражданска свобода, която разграничава от категорията природна свобода. В резултат на обществения договор и вътрешната конституция на обществото като цяло губи своята природна свобода. 
Принудителното въвеждане в състояние на свобода влиза в дълбоко противоречие с вътрешната свобода на човека, която не се подлага на външни критерии.
Концепцията на Русо за суверенитета обосновава демокрацията, като поставя на първо място тоталността, трудно уловима е границата й с тоталитарната демокрация. Русо отделя място за цензурата - обявяването на обществената оценка става чрез цензурата.
 

Условия за ползване За нас Подкрепете ни! Карта на сайта Приятели За реклама Контакт с нас Каузи