Несевършенните общества на Платон

 

Платон
Роден през 427 г.пр.н.е. - 347г. пр.н.е. в Егина, близо до Атина. Произхожда от атинска аристокрация. Родоначалник на рода - цар Кодра. Истинското му име Аристокъл, името Платон е прозвище и  произтича от външния му вид. Основоположник е на прочутата Академия, която просъществува 915 г. Повече от 30 произведения. Диалогична форма на изложение. Диалогът има и художествена стойност и е проявява на диалектически начин на мислене, проява на педагогически функции. В повечето случаи диалогът е първо диалог със самия себе си. Платоновият свят е освободен от мита, вече е инструмент на рационално-понятийното мислене.
Платон създава цялостно учение за полиса. Притчата му служи и за създаване на реалистична картина, тя е литература, но позволява да се правят изводи в рационално-понятийна форма.
Философски основания - дуализъм на два свята - материя (небитие) - вторичен свят; идеи - истинно битие - първичен свят.
Теорията за спомнянето - душата си спомня съзерцаваните в миналото идеи.(Човешката душа - колесница - колар и два коня - разум, буйност, мъжественост, сетивност); разумна, волева, сетивна;познание, мъжество, желание;
Задачата на философията е да възбуди в душата възпоменание за идеите.
Социално политическото учение на Платон се разглежда в диалозите "Държавата", "Политика", "Законите" и др. Критиците и приятелите му са единодушни, че платоновата доктрина е плод на пропуснато политическо призвание. Той е мислел, че един ден ще  разполага със себе си за да се впусне веднага в политиката. 
Демокрацията му дава известни надежди, но осъждането на Сократ го отказва завинаги от политическа дейност. Но неговата "истинска философия" включва политическа доктрина. Ако откриеш за тези, които трябва да управляват по-добро условие от самата власт, ти ще имаш средството за една добре управлявана държава. За едни той е теоретик на духовната диктатура, пряко отговорен за средновековната инквизиция и днес на всички тоталитарни режими, властта на огромното чудовище, наречено колектив. Основен принцип на социологическата теория на Платон е изчистения от каквито и да било привидности социален ред. Той тръгва от необходимостта от разделението на труда. Факторите, които дестабилизират държавата са - икономиката, разширяващото се производство, новаторството в изкуството, промяна във възпитанието. Стабилността на държавата се осигурява от контрол върху раждаемостта и цензура върху творчеството. Материалните предпоставки на държавата са броят на населението и територията. Нужен е най-голям брой население за независим живот, а населението трябва да живее едновременно щедро и умерено. Изисква се близост до море. За Платон държавата не трябва да е затворена, тя е множествена, ако е единна се превръща в семейство, семейството се свежда до отделните хора - така се премахва държавата. Държавата трябва да се състои от много и различни хора. Разделението на труда е рационално решаване на социалните проблеми и се обосновава строга дисциплина. Платон описва разслояването на древногръцкия полис - типично социологическо описание - земеделци, занаятчии, търговци, наемни работници, стражи, управляващи и някои други категории граждани. Социалната структура на съвършеното общество е строго йерархична. В държавата човекът е гражданин и има право: да избира и да бъде избиран; да сключва брак само с атиняни; да купува и притежава частна собственост; да извършва жертвоприношение; Идеята за обществото отхвърля както бедността, така и богатството - материалните блага се разпределят в определени пропорции, така че гражданите да не се отклоняват от общественото си предназначение.
Възлов проблем в социологическата теория на Платон е този за собствеността. Общата собственост осигурява солидарността в слоя на стражите. Общи са и жените, нито една жена не трябва да живее отделно само с един мъж, също и децата са общи, та нито родителят да познава своя потомък, нито потомъкът да познава своя родител.
При философите има собственост защото, те познават доброто, красотата и съвършената истина, обичат мъдростта и не могат да бъдат изкушавани като другите слоеве. А за слоя на земеделците, занаятчиите и търговците - еквивалентната размяна гарантира обществената солидарност, целесъобразност и хармония. 
Разделение на труда - социален ред - социална дисциплина. Политиката е висше благо.Теорията за справедливостта - различна за частни лица и за обществото.
Истината - вечна и неизменна. Идеалната държава - аристократична република или монархия - идеокрация.
Платон разграничава четири несъвършени общества и съответно типове хора. Това са тимархия (тимокрация), олигархия, демокрация и тирания. Той има тънки наблюдения върху реалния исторически живот на обществото. 
Тимархия - честта, амбициозността, тимархът се възпитава; олигархията - всички освен управниците са бедни, имотен ценз; демокрацията - бедните побеждават и едни от хората на другите партии избиват, други изгонват, а на останалите предават равни права за власт и управление - настъпва хаос; най-добрата държавна уредба - тиранията – несвобода и за управляващи и за управлявани; скромните са безполезни;

Условия за ползване За нас Подкрепете ни! Карта на сайта Приятели За реклама Контакт с нас Каузи