Разбираща социология на Макс Вебер

 

Разбираща социология на Макс Вебер
Появата и развитието на капитализма е свързано с фундаментални изменения в природата на социалността. Фундаментални социални отношения стават икономическите отношения на господство и подчинение, на нарастване и концентрация на икономическото господство, неравенство и др. Капиталистическата формация е икономическа формация в истинския смисъл на думата, всички останали обществени явления , дори културата като извъникономически съсредоточия на ценности стават второстепенни, последната цел на подобно общество като икономическа реалност, като капитал е самонарастването., всичко останало се инструментализира, превръща се в инструмент за господство на капитала като субстанция на икономическото общество. Инструментализира се всичко от разума, интелекта и рационалността до Бога, и всяко друго мистично преживяване.
Предсмъртни думи "Истината си е истина" - би могло да се тълкува и като "факта си е факт". 
Знанието е безразлично към оценъчната дейност, поради което е общовалидно.  Преди познанието емпиричната реалност  е хаос, като регулативен принцип. 
Именно при представянето на Вебер изпъква разликата между битието на учения и битието на човека - първото внася смут във второто, учения е суров, силен, непоколебим, но не и жесток.
Свободна от ценности социология - приоритет на Макс Вебер в история на социологията - неутралност на методите и задачите на социологическото изследване; неутралност на преподаването на социологията, ценностна необвързаност.
Роден е на 21 април 1864 в Ерфурт, Германия в семейство на протестанти. Баща му бил свързан с властимащите, успех в кариерата, епикурейско съществуване, като пълна противоположност на майка му, калвинистка, аскетична, преданна майка. Под влияние на баща си, Вебер завършва Хайделбергския университет, проявил твърде ранна  насоченост към интелектуалното кредо, но проявявал особен характер, изблици и т.н. В семейството му цари интелектуална атмосфера - преди Първата световна война, неделен чай - Винделбанд, Рикерт, Зимел, Ясперс, Лукач и др. 
Умира от пневмония на 14 юни 1920 г. на 56 г.
***
Основна единица на социалния живот е социалното действие - действието на отделния индивид (номинализъм), колективно съзнание, общество, корпорация - фикции. Социологията не би могла да се опира на понятие за социалното, защото има над-емпиричен произход и не се поддават на верификация. Емпиричната социална реалност включва безброй факти и признаци, тя за разлика от природната реалност се твори  непрекъснато. Ето защо е необходима базовата единица социално действие, която да  разкрива спецификата на социалното.
Социално действие - човешко поведение (все едно дали е външно или вътрешно, извършване, преустановяване или изтърпяване на дейност) когато и доколкото деятеля или деятелите го свързват с определен смисъл. То се отнася към поведението на други лица и в своето протичане се ориентира към тях.
За Вебер не е социално действие:
- ориентирано към неодушевен предмет;
- религиозното действие - съзерцанието на изолиран вярващ индивид;
- реактивното поведение, при което постъпките не се съотнасят;
- поведението на индивид, като част от маса, тълпа;
- подражанието е социално действие, само ако е смислово ориентирано;
Статусът на социологията е свързан с отграничаване на социалното действие, като базисна единица на социологията като емпирична наука.Основно значение Вебер придава на мотивацията на социалното действие, което извежда на преден план разбирането на смисловата определеност. Става дума не за какво да е разбиране, а за тълкуващо разбиране. То се различава от обикновеното, наблюдаващо обяснение, от интуиция, вчустване, съпреживяване, които не могат да дадат на социологията обeктивна валидност на знанията, това изглежда доста трудна за разрешаване, но Вебер го разрешава по свой начин.
Тълкуващото разбиране при Вебер има своите инструменти и това са идеалните типове това са понятийни построения, фикции на онова, което би могло да бъде културна реалност, те имат образ, който не се открива в действителността.
Идеален тип може да се образува за всякакви социални явления - от социалното действие, през социалните отношения до цели общества, исторически процеси и др. Той се изгражда чрез акцентиране на една или повече гледни точки и аранжиране според тях на конкретните индивидуални феномени в единна мисловна картина. Тя няма онтологичен корелат.
Идеалният тип не е:
- утопия, идеал, хипотеза и др. под. 
Елементите от които е съставен имат емпиричен произход, но те са стилизирани в мисловна картина, която е напълно изкуствено образувание, конструкция. Той е инструмент на тълкуващото разбиране. Той не е нито истинен, нито неистинен, критерии за него е полезността, продуктивността му, той само насочва социолога.
Идеални типове, които се отнасят до социалното действие:
- целево-рационално, инструментално-рационално социално действие - рационално формулирана и пресметната цел, както и средствата за постигането й, които деятеля свързва по рационален начин;
- ценностно-рационално действие като идеален тип акцентира на рационално избрано преследване на дадена ценност или съвкупност от ценности - религиозна, естетическа, етическа;
- афективно действие - подчинено на конкретен афект, емоционално състояние;
- традиционното действие - стилизира се значението на традицията, даденото действие е свързано с определена традиция.
Социално отношение, организации
 Социално отношение възниква при смислово ориентирано действие на деятел, който се съобразява  с "другите". То може да има различно естество - конфликт, враждебност, лоялност, размяна и др.  Неговия характер зависи от вложения смисъл. Социалното отношение и формите на социалната организация не съществуват в социологически смисъл извън приписвания им смисъл при насочването на социалните действия., те не са социални неща и не трябва да бъдат реифицирани.
Социалните отношения са реципрочни и нереципрочни, отворени и затворени, променливи. Социалното действие е основно, а отношението производно. Идеални типове на социално отношение - конфликт, състезание, селекция.
Идеалните типове на социални отношения дават възможност да се разберат социалните организации. Техните типични характеристики се определят от социалното отношение, което е ограничено и се регулира от определени индивиди. Начело на организацията е лице с делегирана власт и определени прерогативи, също и административна служба също с делегирана власт, има и изпълнителна власт. Редът се осъществява чрез организирани действия с легитимен характер. 
Организацията може да бъде автономна, хетерономна, автокефална, хетерокефална - в зависимост от начина на определяне на управленческия ред - от вън, или отвътре.
Монументално съчинение на Вебер "Икономика и общество" - не тръгва от обществото като цяло, също изключва реифицирането на класи, групи, партии.
Вебер  различава група от класа.
Класова ситуация:
Вероятността членовете на дадената класа да:
- усвоят блага; завоюват позиция; получат вътрешно удовлетворение;
Три типа класи - разнообразни класи собственици - рентиери; търговски класи - зависят от пазарния характер на стоките и услугите; социални класи - работническа, дребна буржоазия, интелигенция;
Класовата борба и революцията на са обективен закон, те имат относителен характер.
Човешка група:
Статуса се определя от - стил на живот; формални показатели на образованието; наследствен и професионален престиж.
Типове господство
Социалното неравенство прави възможно явлението власт - в социалното действие според Вебер има постоянен стремеж да се наложи своята воля - могат да се отграничат различни случаи. Господство е частен случай на власт, защото не всяко налагани на воля и влияние е господство - възможността да се срещне подчинение сред дадена група от хора за определени заповеди. Важно е наличието на подчинение - Устойчивостта на господството и подчинението зависи от легитимността на господството - ако не е легитимно, то е нетрайно;
Видове господство според претенцията им за легитимност:
- рационална легитимност - писани правила, закони, подчинение на разпорежданията;
- легитимно господство с традиционен характер - приемат се за неприкосновени дадени традиции;
- харизматично господство -  преданост към свръхвсекидневните качества на човека на който се приписва харизмата, властта не се делегира, тя се доказва чрез ефективността си. Харизмата познава само вътрешната си определеност.
"Специалисти без дух, сенсуалисти без сърце; тази нищета си представя, че ще достигне равнище на цивилизация, което не е било достигано никога по-рано".
 
Когато се постави въпросът за социалния ред, пита се за фундаменталните условия за съществуването на обществото изобщо. Това е пределно абстрактно понятие, работен инструмент и зад него остават много конкретни гледни точки. Във всекидневния си живот хората се интересуват от от социалния ред, който ги засяга пряко, а не от отвлечени разсъждения за общество и социален ред изобщо.
Трябва да се има предвид, че когато настъпи криза, тогава възникват много въпроси и нуждата от социология. Социалният ред е фундаментално условие за обществото, за да съществува е нужен поне минимум социален ред. Обществото е обречено вечно да търси истината за самото себе си и в това търсене то изпробва различни социални редове, всеки от които се оказва измамен и понякога по-несправедлив от предходния. Такава е страшната драма на световната човешка история.
Обществото е вътрешно социално диференцирано, по няколко признака или по един се обособяват социални групи, слоеве или просто микро- и макросоциални групи. Всяка група се състои от признаци или признак. 
 
Социална стратификация - съществуващата йерархия, подредба на различни социални групи от слоеми тип - съсловия, слоеве, касти, класи, социално-професионални групи и т.н.
Социален слой - ключово понятие - основен тип социална група.
Социална група - макро, мезо или микро обединение от човешки индивиди с еднакво или подобно социално положение, от което произтича мястото и ролята на това образование в обществото, в конкретно-историческата система от обществени отношения.
Елит, елити - същинските върхови позиции в обществото, т.е. суперелита; може и да се включи по-широк пласт от върхови позиции - политически, бизнес-елит и т.н.
Интелектуалец - появява се през ХIХ в., но и в ранното Средновековие (изследване на Жак льо Гоф, 1993)- професионални мислители, онези, чиято професия е да мислят и да преподават резултатите от мисленето си; съвкупността от учени, изследователи, университетски преподаватели, в тяхното не толкова професионално, а социално измерение. Спецификата на интелектуалния труд и критичната социална позиция отличава интелектуалците от другите социални групи.
Средна класа - фигуративно название на съвкупността от онези социални групи и слоеве, които заемат междинно положение между елита и масата от нискодоходни и непрестижни слоеве в рамките на стратификационното тяло на дадено общество. Това е универсална съставна част от социалната структура.
 
Гражданско общество
Хората в обществото имат свои интереси, потребности, ценности, които споделят или не споделят, амбиции, представи, преценки, идеи и представи, които се различават. Социалните групи също имат такива специфични потребности, интереси и т.н.
Всяко социално действие може да бъде разглеждано според потребности, интереси, мотиви - за да се говори за социално действие, трябва да има минимум организация. Държавата е начин за изразяване, рационализиране, представяне, институционализиране, защита на всеобщите интереси, ценности, потребности ит.н. на обществото като цяло.
Отношенията и взаимодействията между отделните семейства се поставят в социалното поле на гражданското общество, което е субстанциална реалност, докато държавата е негов инструмент. В него се формират общата воля, всеобщите интереси, потребности, цели на обществото.
Реалното общество се състои от конкретни хора, а гражданското общество е пъстра мозайка от частни, специфични интереси, потребности, нагласи, представи, символични форми на изява - плурализъм на гражданското общество - той не противоречи на единството и на принципа за социалната хармония и социалния ред.
Семейството и гражданското общество са различни социални светове, различно структурирани и в различни социални пространства.
Въз основа на типа съпружеска връзка са познати моногамни и полигамни семейства. При полигамията - полигиния и полиандрия. По други признаци: ендогамни, екзогамни, матриархални, патрилинеарни, матрилинеарни. Човекът е основата над която се надстройва гражданина, той се научава за бъде гражданин, да живее като гражданин - усвоява рационални знания, рационализация на съществуването. Гражданинът е нещо различно от поданика. Гражданското общество е свързано с моногамно егалитарно семейство. Човек се ражда и израства в семейството, формира си представи, понятия и т.н. То се конструира върху природни връзки. Трайността на връзките между мъжа и жената, между родители и деца е предпоставка за институционализиране на семейството. Бракът - това е договор, който се основава на рационално пресмятане. Откритостта на гражданското общество създава откритост на семейството, разширяват се правата и свободите, отслабва се брачната структура и т.н.
Формални отношения - в строгите рамки на държавните организации отношенията между хората са строго формализирани, по предписания, структури.(синдикати, частни сдружения, клубове и т.н.).
Неформалните отношения и групи се образуват без предварително договаряне на условията, без калкулиране, формулиране на задачите и условията, без регламентиране на процедурите за постигане на целите. 
Властта предполага неравенство между хората и е асиметрично властово социално отношение. Всяка разновидност на властта се нуждае от оправдание, което я разграничава от чистия произвол. Морално оправдание или неоправдание, легитимност или нелегитимност е естествено вътрешно усилие в структурата на властта. То се определя от съответствието или несъответствието с определени общоприети норми, императиви, критерии, ценности. Легитимиращи функции имат традициите, обичаите, културните образци и стандарти на обществено поведение, които са се наложили в дадено общество и се приемат за общовалидни.
В модерното общество легитимността се определя от конституцията, от рационално изградената и разгърната правна система.
Структурата на социалното познание включва няколко равнища - обща социология - изучава цялостната структура на обществото, общите категории - общество, социална общност, социална група, личност, социален факт, социална връзка и т.н.; Частни социологически теории - отраслови, времеви, регионални; Емпирични теории - анализ на съвкупен емпиричен материал; Социални общности - племе, народност, нация, прослойка, партия, семейство.
 

Условия за ползване За нас Подкрепете ни! Карта на сайта Приятели За реклама Контакт с нас Каузи