Социологически модел на обществото - Аристотел

 

Роден е през 384 г. пр.н.е. в Стагира, на брега на Егейско море (Халкидическия полуостров). През 367 г. отива в Атина и прекарва 20 г. в Академията. Отначало се присъединява към идеите на Платон, но на 26-27 г. напуска Атина, възправя се срещу Платон и в критика на неговата философска система изгражда своята. През 335 г. отново се завръща, за да създаде своя философска школа - Ликей. Той е грък по рождение, но е свързан с македонския двор - става възпитател на сина на Филип Македонски, при който неговия баща е придворен лекар.
Аристотел оставя изобилие от социологически идеи. Той отива по-нататък в рационализацията на мисленето, прави разграничение между художествено и рационално-научно мислене. Стреми се към строга наука. Начина на изложение е свързан с организирани по определен начин проблемно-тематични кръгове.
В емпиричното се съдържат потенции, в зависимост от тяхната реализация има място йерархичността на света. Чиста форма няма, както и лишена от форма материя. Мярата - умереност - достижимата при определени условия реализация на потенциите на едни или други емпирични реалии. Науката е призвана да постигне света в неговата цялостност.
Обстойна, методично проведена критика на основни принципи на Платоновата идея за обществото. От изключителна важност е въпросът за практическата стойност на идеалния модел.
Аристотел се обявява срещу идеята за общата собственост. По проблемите на властта в идеалната държава - за него е недопустима мисълта, че граждани от полиса могат да бъдат изключени от управлението по каквито и да било основания. Той прави ясно разграничение между теоретично знание и политическа власт. Интересно е определението, което дава Аристотел за човека като обществено същество. Причината на битието на човека се намира в общението (социалното взаимодействие). Обществото е телос на всяко човешко общение. 
Първичното общение е между мъжа и жената, те не могат един без друг, целта на общението между тях е създаването на потомство.
Друг вид първично общение е между роба и господаря. Селището представлява общение между отделни семейства, а обществото между отделни селища. 
Кардинален проблем във теорията на Аристотел е проблемът за отношението между роба и господаря, това е властно отношение и има фундаментално значение за разбирането на обществото. Отношенията на господство имат универсален смисъл, както на метафизично равнище на мислене материята е безусловно пасивна и в този смисъл е безгранично подчиняваща се на формата. Същото се отнася за съотношението между душата и тялото, само при извратените хора тялото властва над душата. Робът се различава от своя господар, защото разсъдъкът с който разполага е недостатъчен, за да го направи свободен и му осигури собствено независимо съществуване. Той е собственост на господаря и в този смисъл е негово оръдие. Робството е законосъобразно и е завинаги.
Структурният модел на Аристотел представя съвременното му общество, макар да претендира за универсалност. В него присъстват земеделци, занаятчии, търговци, надничари, военни, заети в сферата на правосъдието, състоятелни граждани, държавни длъжностни лица. Разграничава се понятието човек и гражданин и се отнасят към различни социални групи. Всичко зависи от статуса на отделния човек и неговите граждански добродетели. 
Три основни форми на държавна организация - монархия, аристокрация, полития - царска власт, власт на изтъкнати, избрани поданици; управление на мнозинството, средните слоеве на обществото. Извън държавата остават робите, държавата е всеобща същност - състои се от природата на семейството и индивидите.Деформираните форми са тиранията, олигархията и демокрацията.Политически идеал на Аристотел - политията - властта на средните слоеве.
 

Условия за ползване За нас Подкрепете ни! Карта на сайта Приятели За реклама Контакт с нас Каузи