Социологията като наука

 

ПРЕДМЕТ, МЕТОДИ, ПЕРИОДИЗАЦИЯ, ВРЕМЕ, ТЕКСТ, СМИСЪЛ, РЕКОНСТРУКЦИЯ И АКТУАЛИЗАЦИЯ, ЦЕННОСТИ, ПОДХОД
По своя предмет социологията е мулти-, или поли- парадигмална наука. Всяка отделна парадигма отстоява правото си на съществуване, необходимо е да се приеме полипарадигмалността на социологията като естествен и нормален факт, от което не следва, че тя не е зряла наука. Социологията е осъдена да остане полипарадигмална наука.  Модерната социология се обръща към своята собствена исторически формирала се същност, което води до проблема за времето като фундаментална структура на социологическото мислене.Елементарната структура на времето се състои от минало, настояще и бъдеще - това е мистичната реалност на нашия жизнен свят, защото миналото вече не е, а бъдещето още не е. По подобен начин стоят нещата и с обществото. Не можем да го мислим без да изхождаме от историята му, а какво е то без планове проекти и всичко останало. 
Две съвременни концепции върху историята на науката, заслужават да бъдат разгледани:
- Интерналистки модел - ограничава историята на идеите и на науката до вътрешните структури и закономерности на познанието, до специфичните методи на теоретизиране, мислене и усвояване на света.
- Екстерналистки модел - идеите се обясняват със социалните и социокултурни условия, изучаването на идеите е немислимо без изучаването на историята на обществото.
Историята на социологията намира своята мяра при прилагането и на двата модела.
Проблемът за историческото начало на социологията е дискусионен. Свързват го с имената на Дюркем, Конт, Монтескьо, или пък с Хезиод и Платон, Аристотел, Демокрит и т.н.
Историческото начало на социологията е сложен генетичен процес, от различни тенденции, който не може да бъде строго фиксиран и се вписва в драмата на историята на обществения живот. ПОНЯТИЕТО ПЕРИОД, ИЛИ СТАДИИ В ИСТОРИЯ НА СОЦИОЛОГИЯТА НЕ СЕ СВЕЖДА ДО ФОРМАЛНО ОРГАНИЗИРАНЕ, СТАВА ДУМА ЗА СЪЗВЕЗДИЕ ОТ ФОРМИРАЛИ СЕ ЖИЗНЕНИ СВЕТОВЕ, КОИТО ОЧЕРТАВАТ ПРОЦЕСА НА СТАВАНЕТО НА СОЦИОЛОГИЯТА КАТО НАУКА. С текст се борави като със инструмент в социологията, нещата са дадени чрез текст и са възможни единствено чрез текста. Текст, смисъл, неща са свързани и неразделими. Боравим с текст, за да достигнем до смисъла, но главната цел са нещата. Разбирането, тълкуващото разбиране е усилие да се преодолее историческата дистанция и да се застане на гл.т. "там" и "тогава". Това се улеснява от наличието на език. Разбира се, тук стои проблема за различните езици в социологията  (невъзможността за разбиране и превод на концепциите на Парсънз и Шютц, Хегел и Конт). Тълкуването не е описание, а разбиране, креативно тълкуване, проникване "отвътре". Максимално пълно описание на жизнения процес, на интересуващия ни феномен в неговата многомерност.
Актуализация – реконструкция (възпроизвеждане, като се придържаме стриктно към “там” и “тогава”), която се прилага към проблематиката на съвременността "тук" и "сега". Търсенето на поуката от миналото, модернизиране въз основа на неговото осъвременяване.
По въпроса за ценностите на този етап е достатъчно да се посочи, че социалният живот на хората е немислим без ценностите, цялата история на обществото е борба за надмощие на едни или други ценности. Но социологическата гл.т. е необходимо да бъде независима, неутрална по отношение на ценностите. Ценностите са предмет на науки като аксиологията, етиката, естетиката, социологията би могла да ползва изводите им, но не трябва да се впуска в оценъчни съждения, защото неизбежно напуска границите си.
 

Условия за ползване За нас Подкрепете ни! Карта на сайта Приятели За реклама Контакт с нас Каузи