Утопията

 

 
Утопията - постоянната смяна на съзидателни и разрушителни общества, на спокойни и кризисни периоди съпровожда неотменно развитието на човешката цивилизация. И все пак като че ли същественото остава скрито в неясните контури на предположения, хипотези или изкуствени конструкции. Но човешкият дух никога не се отказва от своите търсения, дори и когато тъмни сили го убеждават, че отговори на всички въпроси са намерени!
Но отречени ли са напълно утопиите, пренебрегва ли се изцяло ролята им при очертаването на контурите на дадено социално развитие? Всъщност те винаги са имали своето място в това направление.
Утопиите са тези, които за добро или зло възвестяват идването на дадено ново общество, обявяват отхвърлянето на традиционни принципи и идеали. Именно утопиите предлагат предизвикателствата на настоящето и естествено техните автори пренебрегват низките дейности по неговото довеждане до реалността, до реалното социално осъществяване. 
Неопределеността е тяхна основна характеристика. През 1516 г. Томас Мор приема, че гръцката етимология на това понятие е "място, което не е на никакво място". 
Може би точно това е начинът, по който утопията се отказва от несъвършенствата и недостатъците на действителността, търси пътищата за нейното усъвършенстване и пречистване. Може би такъв е начинът за откриване на по-съвършени социални условия,  индивидуални образци и норми в условията на "неидеални" социални обстоятелства. Вярата във възможността на подобно отрицание предполага вяра в построяването на такова общество, в което противопоставянето между "дължимо" и "действително" ще бъде отминато, в което ще има съвпадение между желано и реално. Един такъв свят е роден от напрежението на интелектуалното съзидание, тласкан от стремеж към тотално бягство от стари и отживели форми на съществуване и мислене. 
Все още човек мечтае по-бързо от реалния живот, той открива сам за себе си свой свят, такъв какъвто му се иска да бъде, в неговото богатство, пъстрота или опростеност и едноизмерност. 
Така се запълва пустотата, непривлекателността, жестокостта или безсмислеността на настоящето. Утопиите и антиутопиите по свой своеобразен начин винаги са участвали в търсенията на своите създатели. Тяхната роля не бива да бъде пренебрегвана.
"Злото", разбрано в най-широк план, се опитват да отстранят или компенсират неоконсервативните концепции. Далечните исторически реконструкции в техните социални композиции не винаги задовляват изискванията на строгата научна прецизност, или изискванията на политическата наука. Но тяхната ценностна зареденост и социалната "визия", която очертават имат своето определено място в търсенията на модерни изразни средства за социалното обяснение.
Подобен тип аргументи не претендират да дават отговор от последна инстанция, но те привличат в качеството си на една красива, изпълнена с романтика и блясък плоскост за преодоляване на несигурността и катаклизмите на настоящето.
На някои слоеве от съвременните общества подобна алтернатива допада, а не е ли достатъчно, за да представлява вече определен интерес?
 

Условия за ползване За нас Подкрепете ни! Карта на сайта Приятели За реклама Контакт с нас Каузи