Предмет и задачи
Терминът геология означава Наука за Земята (от гръцки „геа“ – Земя и „логос“ – наука).
Земята (земното кълбо) се състои в най-горните си части от няколко обвивки:
Атмосфера (от гръцки „атмос“ – дъх, пара и „сфера“ – кълбо) – най-външната (въздушната) обвивка;
Хидросфера (от гръцки „хидр“ – вода, влага) – водната обвивка, която покрива над 70% от земната повърхност;
Литосфера (от гръцки „литос“ – камък) – най-външната твърда (каменна) част от Земята и
Биосфера (от гръцки „биос“ – живот) – онези части от атмосферата, хидросферата и литосферата, където е развит животът.
Геологията изследва състава и строежа на литосферата (земната кора), явленията и процесите, които протичат в нея или на нейната повърхност и законите на развитието й.
Предметът на геологията определя и нейните основни задачи:
1. Изучаване на състава и строежа на литосферата като цяло и на Земята изобщо в рамките на съществуващите методични възможности.
2. Изясняване на същността и особенностите на процесите, които са се извършвали и се извършват както на земната повърхност, така и във земната вътрешност.
3. Изясняване на силите породили земекорната и земна динамика и закономерностите, които са я обуславли и я обуславят.
4. Възстановяване на последователността и закономерностите в измененията, настъпили при развитието (еволюцията) на земната кора и на Земята и на организмовия свят.
5. Изследване на състава, строежа и развитието на отделни части от земната кора с оглед практическите нужди на човешкото общество.
Място сред природните науки
Предметът и задачите на геологията засягат само една част от цялостното изучаване на Земята. То е обект на комплекс от сравнително добре диференцирани природни науки, означени като Науки за Земята. Те включват, освен геологията, още:
геодезията изучава формата и размерите на Земята, формите на земната повърхност и съвременните движения по нея;
физическата (природната) география изучава природните условия и релефа на земната повърхност, разпределението на земеформите;
геофизиката изучава физичните свойства на Земята като цяло и на отделните й части;
астрономията изучава Земята като небесно тяло – разположението му в космоса и връзките му с останалите космически тела.
Основни геоложки дисциплини
Геологията представлява сложно разклонена система от специализирани геоложки дисциплини. Те се групират както следва:
1. Науки, изучаващи състава на Земята (геохимично направление) – кристалография (от гръцкото „хрусталос“ – планински кристал) – изучава формата и вътрешния строеж на кристалите;
минералогия (от френски „минерал“) – изучава произхода, състава, структурата и физичните свойства на минералите (понастоящем известни 2500 минерални вида);
петрография (от гръцки „петра“ – камък, скала) – изучава състава, строежа, природните форми произхода и измененията на скалите, изграждащи земната кора;
геохимия – изучава закономерностите в разпределението, съчетанията, придвижванията на химичните елементи в земната вътрешност и земната кора. Тя съчетава данните на другите геоложки дисциплини и науки за Земята.
2. Науки за процесите в земната повърхност и Земята (динамична геология) – според източника на предизвикващата ги енергия геоложките процеси биват:
вътрешни (ендогенни) – източникът на енергия е в земната вътрешност (деформации в земната кора, земетресения, вулканизъм и др.);
външни (екзогенни) – източникът на енергия е на земната повърхност или над нея – главно слънчевата енергия и влиянието на атмосферата, хидросферата и биосферата върху литосферата.
Към тази група науки спадат:
геотектоника – за деформациите в земната кора;
вулканология – за вулканската дейност и продуктите й;
сеизмология – за земетресенията и последиците от тях;
хидрогеология – за дейността на подземните води;
глациология – за геоложката дейност на ледниците , леда и снега.
3. Науки за историческото развитие на Земята (историческа геология) – закономерностите на развитието на земната кора и организмовия свят през различните геоложки епохи. Тук спадат:
стратиграфия – за образуването, последователността и първичното и вторично пространствено положение на слоистите утаени скали;
палеонтология – за особенностите е еволюцията на организмовия свят в миналите геоложки времена;
палеогеография – за физикогеографската обстановка на Земята през миналите геоложки епохи.
4. Науки за практическото използуване на земната кора (практическа геология) – основна насока на съвременните геоложки проучвания за удовлетворяване на нуждите на съвременното човешко общество. Основни клонове тук са:
учението за полезните изкопаеми – търсене и проучване на различните видове полезни изкопаеми;
инжинерна геология – изучаване на повърхността на земната кора за нуждите на различните видове строителство.
Основни методи на геоложките изследвания
Основните особенност на геоложките проучвания са:
огромните, необозрими с просто око размери на обекта – платнетата Земя и
продължителността (от порядъка на хиляди и милиони години) на земекорните процеси.
Това ограничава ролята на лабораторните изследвания почти само в рамките на състава на литосферата. Много ограничени са и възможностите на експерименталната методика.
Първостепенно значение при геоложките проучвания имат наблюденията. Те понастоящем си служат с възможностите на различните геофизични, спектралниренгеноскопски и други методи.
Автор: проф. дгмн Цанко Цанков
