Това са води, залягащи във водоносни пластове, разположени между водонепропускливи хоризонти в земната кора.
Артезианските води се акумулират в два основни вида структури: синклинална и моноклинална. Синклиналната структура в едни случаи обхваща предпланинските, котловинни и низинни райони и съответства в общи линии на съвременния релеф. В други случаи се намира в повече и по-малко издигнати части и има инверсно положение спрямо съвременния релеф. Синклиналната структура създава възможност за формиране на артезиански басейн. Тя включва няколко водоносни хоризонта или комплекса. В отделни случаи в артезианския басейн може да има и само един водоносен хоризонт. Артезианският басейн се дели на няколко части или области: област на съвременно подхранване и създаване на напор (инфилтрационна област), област на оттичане и област на разпространение на напора.
Област на подхранване е тази площ от артезианския басейн, при която най-високата част на водоносния пласт излиза на земната повърхност.
Областта на създаване на напора обхваща по-голямата част от артезианския басейн.
Област на изтичане- участъкът, в който излизат на повърхността водоносните хоризонти. Това е всъщност мястото на изтичането на подземните води- изворите.
Моноклиналната структура е по-неблагоприятна за формиране на големи количества артезиански води, но е много по-широко разпространена. В моноклинално затъващите земни пластове при редуване на водоносни с водоопорни скали се създават своеобразни асиметрични артезиански басейни, които се наричат артезиански склонове. При тях областите на подхранване и изтичане (разтоварване на напора) се разполагат в близко съседство една до друга.
Артезианските басейни в платформените области заемат огромни площи- до 300 000 кв. км. В профила на тези басейни се срещат по няколко водоносни хоризонта, чиято мощност понякога надминава стотици и хиляди километри.
Обикновено водоносните хоризонти, които се намират в по-горните части на дълбочина до 800-1200 м, съдържат пресни води.
Артезианските води притежават следните особености:
1. Разположени са на значителна дълбочина- от няколко десетки метра до 12-15 км.
2. При разкриване на нивото им чрез сондажи излизат като фонтаниращи води поради напора, под който се намират.
3. Имат относително висока температура в зависимост от дълбочината, на която се формират и съобразно с геотермичното стъпало.
4. Поради много бавния водообмен и в зависимост от произхода си имат значително по-висока минерализация. Някои от тях се явяват като разсоли.
