За около 4,6 млр. години история, Земята е имала три основни периода на заледяване. Първото заледяване – Варангианското, е настъпило по време на Протерозоя преди около 700 млн. години . Следващото се е случило в края на Палеозоя преди около 300 млн. г., а най-скорошния период на заледяване започва преди около 1,6 млн. г. и приключва преди около 10,000 г.
Днес, ледниците съдържат почти 75% от прясна вода в света в лед, като покриват около 10% (около 15 млн. кв. км) от площта на Земята. Съвременните ледници покриват само 30% от площта, която са покривали по време на последния ледников период. Най-голямата концентрация на лед днес има в Антарктида, с дебелина в някои области от 4200 м., и в ледената покривка на Гренландия. Останалата част от ледниците се намира в планинските райони и в ледените шапки на полярните морета. Ако климатът внезапно се затопли достатъчно, за да се стопи всичкия лед на Земята, ще има покачване на морското ниво от около 70 м. Морското равнище се е повишило с около 100 метра след последния ледников максимум преди 20 000 г. Възможните причини за ледниковите периоди и ледниковите цикли са вариациите в литосферната конфигурация, промените в циркулационните модели на морската вода, промените в състава на атмосферата и орбиталните вариации на Миланкович.
Ледникът се определя като съвкупност от лед, която тече под собствената си маса, в резултат на гравитацията. Те са категоризирани по морфологични, термични и динамични характеристики. Двете основни морфологични категории на ледниците са континентални и планински. Етикетът е в зависимост от това къде ледникът има най-голямо влияние върху оформянето на релефа. Континенталните ледници включват ледените шапки и ледените пластове, а планинските ледници включват циркусите , долините на ледниците и ледените полета. На основата на термичните си свойства ледниците се поделят на топли и студени. на термични свойства. Класификацията на ледниците по тяхната динамика зависи от размера на движение на леда. Активните ледници се характеризират с високи нива на вътрешно движение от натрупването в зоната на аблация до крайната точка. Пасивните ледници показват ниски нива на движение на леда между натрупването и зоната на аблация. Последният тип, мъртвите ледници, показват незначително вътрешно движение на лед.
Ледникови процеси
Науката, която изучава ледниците се нарича глациология. Процесите и формите на релефа, образувани под действието на снега и леда се наричат глациални процеси и форми. Рушителната дейност на ледниците се нарича екзарация (в превод от латински- разораване). Ледниковите форми се образуват чрез уплътняването и ре-кристализацията на снега. Границата на която приходът и разходът на снега е равна се нарича снежна граница (линия). Снегът който оцелява най-малко един пълен сезон се превръща в гранулиран вид лед, наречен фирн. С натрупване на достатъчно сняг и под силата на тежестта натиска фирнът се конвентира в кристален лед. При движението на фирновите маси по земната повърхност се оформят етажирани негативни форми, наречени циркуси. Циркуси не могат да се образуват под снежната линия. В циркусът фирнът продължава да се уплатнява и се превръща в прозрачна синкава ледена маса- глетчерен лед. Ледът е пластичен и бавно се движи под формата на леден език. Ледът при достатъчно налягане се държи пластично и се деформира под собствената си тежест на кристално ниво. Въпреки това горните 40 метра лед си остават здрави. Във всеки случай, многогодишното оцеляване на фирна и ледниците зависи от ледниковия баланс: ледников баланс = натрупване – аблация. Ледениковия баланс е положителен, когато натрупването> аблацията, а е отрицателен, когато натрупването <аблацията . Хладните лета и влажните, меки зими са благоприятни за оцеляването на леда. Това се случва по две причини, съответно: снегът от миналата зима не се стопява напълно, защото има достатъчно влага във въздуха, и се натрупва нов сняг. Ледниците са достатъчно мощни, за да транспортират огромни количества седимент с всякакви размери, въпреки че има разлика в ерозията и утаяването на ледника. Нарастването на физичните и химичните атмосферни влияния засилват ерозионния потенциал. Ледниците извайват пейзажа, чрез процеса на абразия (от латински- снемам, отнемам). Скоростта на това зависи от три критерия: дебелината на леда, наличието на вода и твърдостта на отломките от твърдата скала. Налягането от дебелината на леда причинява явления, които деформират земната повърхност.
Ледникови форми образувани под действието на планинските ледници
Формите на релефа, които се образуват от дейността на планинските ледници са следните:
– Трогови долини, с характерната U-видна форма.
– Ригели-представляващи напречни скалисти прагове.
– Огладени блокове- огромни скални блокове или части от скалната основа на ледниковата долина, с добре огладени от екзарацията повърхнини.
– Ледникови бразди- представляващи вторични улеи, образувани от драскането на огромни скални късове върху ригелите и долинните склонове.
– Ледникови морени- образувани от натрупването около ледения език на различни по-големина скални блокове.
– Ератични блокове- скални късове, с големи размери, пренесени от ледника на значително разстояние.
– Зандрови полета- образуват се в периферията на подножните ледници.
Ледникови форми образувани под действието на континенталните ледници
Формите на релефа, които се образуват от дейността на континенталните ледници са следните:
– Фиорди- представляващи тесни и дълбоки заливи.
– Огладени блокове или овчи гърбици- срещат се по скандинавското крайбрежие.
– Ози- са линейно удължени форми на релефа с дължина до 30-40 км, ширина до 60-100 м и височина 5-20 м. Изградени са от чакъл, валуни и пясъци.
– Ками- са обширни пясъчни хълмове със сложни очертания, представляващи подледникови езерни наслаги. Изградени са от пясъци, чакъли и песъчливи глини.
– Друмлини- продълговати ридове, изградени от моренен материал. Дълги са средно 500 м, и високи 15-30 м.
– Челни моренни ридове
– Стари пясъчни долини
– Зандрови равнини- образувани от носените от ледниковите води наслаги.
– Льос- образуването му се свързва с постоянните ветрове, които са духали пред челото на ледника или с пренос на прах от пустините.
