Основни данни за Венера
| Maса (кг) | 4.87 x 1024 |
| Диаметър (км) | 12104 |
| Плътност (кг/м3) | 5250 |
| Орбитална скорост (м/с) | 10400 |
| Средно разстояние от Слънцето | 0.723 AU (108,208,930 км) |
| Ротационен период (дължина на деня в земни дни) | 243.02 (ретроградна) |
| Революционен период (дължина на годината в земни дни) | 224.7 |
| Наклон на оста (в градуси) | 178 |
| Орбитална инклинация (в градуси) | 3.39 |
| Орбитален ексцентритет | 0.007 |
| Средна температура на повърхността (K) | 726 |
| Албедо (отражателна способност) | 0.59 |
| Най-висока точка на повърхността | Максуел Монтес (17 км над планетарния радиус) |
| Атмосферен състав | 96% въглероден диоксид, 3% азот, 0.1% водни пари |
| Материали на повърхността | Базалтови скали и отпадни материали |
Размери
Венера е втората най- близка до Слънцето планета. Тя е най-горещата планета в Слънчевата система. Планетата е покрита с бързо движещите се облаци, изградени от сярна киселина, които задържат топлината излъчвана от Слънцето. Мощната атмосфера се състои предимно от въглороден диоксид (95%). Венера притежава желязно ядро, но въпреки това магнитното й поле почти липсва. На тази планета човек би бил сварен , поради високата температура и премазан, поради високото атмосферно налягане (90 пъти по-силно от земното). Венера е най-яркият обект на небето след Слънцето и Луната. Орбитата й е вътре в орбитата на Земята, затова на небето тази планета никога не се отклонява от Слънцето на повече от 47° и може да се види вечер на западния небосклон или сутрин на източния и затова, често я наричат “вечерница” или “зорница”. Това е така поради по-близката й орбита до Слънцето. По време на приближението си до Земята, когато е видимо много ярка, даже в малък телескоп се вижда, че планетата има вид на сърп.
Диаметърът на Венера възлиза на 12 104 км. Това е около 95% от земния диаметър. По размери и маса Венера е най-сходна със Земята от която и да е друга планета в Слънчевата система.
Маса, гравитация и плътност
Масата на Венера е около 4.87х10^24 кг. Гравитацията на Венера е около 91% от земната. На Венера четиридесет и пет килограмов човек би тежал само четиридесет и един кг. Плътността на Венера е 5.240 кг/куб. м. Тя е малко по-малко плътна от Земята, като е третата най-плътна планета в Слънчевата система.
Вътрешен строеж
За вътрешността на Венера се заключава от гравитационното и магнитното поле, измерени от мисиите “Магелан”, “Венера” и “Пионер-Венера”. Според данните от тези апарати Венера има желязно ядро, заемащо 1/4 от масата на цялата планета. Около ядрото е разположена мантията – силикатна обвивка с дебелина от порядъка на 3300 км. Над мантията се намира кората, която е с дебелина около 16 км. Радиолокационните наблюдения показват, че на Венера има множесто вулкани и реки от лава. Релефът на планетата е много сложен и се обяснява с активната вулканична и тектонична дейност.
Планини и континенти
Космическата станция Магелан през 1980 – 1990 г. направи радарна карта на повърхността на Венера, върху която се виждат височини и низини. Венера е забележително равнинна планета. Има два континента над средното ниво на планетата. Ищар е континент в северната полусфера, който е висока плато, оградено с млада планинска верига. Най-високата планина е Максуел висока 11 км. Афродита е най-големия континент, който представлява огромна светла повърърхност с размери 16 000 х 2 000 км подобен е на Африка. Няма доказателства за тектонични плаформи като земните. Венера има много по-малко вулкани от Земята.Голяма част от кратерите са създадени от протоплазмалите. Старите кратери на Венера са вулканични. Колкото повече метеоритни кратери има, толкова по-голяма е възрастта на планетата. Повърхността на Венера е по-стара от Земята и по-млада от Луната и Меркурий. По коствени данни средната възраст се оценява на 400 млн. години.
Дължина на деня и годината на Венера
Венера се върти изключително бавно. Всеки ден на Венера трае 117 земни дни, а всяка година 243 земни дни. В случаите когато Земята и Венера са най-близко една до друга, Венера винаги е обърната с едно и също лице към Земята.
Орбитата на Венера и разстоянието й до Слънцето
Венера се намира на разстояние от 108 200 000 км от Слънцето. Тя има почти кръгова орбита. Венера е енин от най-ярките звездобразни обекти на небето, но нейната повърхност е невидима за визуални наблюдения, поради непрозрачната за оптическия диапазон атмосфера, която се състои от плътна непрекъсната облачна покривка. Радиолокационните изследвания от 1961 г. доказват нейното обратно околоосно въртене. Предполага се, че такава е била посоката на въртене на прародителската маглявина, от която е произлязла Слънчевата система. Инертният момент на маглявината е нараствал към протослънцето. Повечето от планетите и спътниците са запазили инерчния момент и посоката на първоначалното въртене. Една хипотеза предполага, че огромен платинезмал се е ударил във Венера и е обърнал посоката на околосното и въртене. Звездният период на Венера е 243 дни, орбиталният и период е 224,7 дни. Слънчевият период на Венера, т.е. интервалът между две последователни кулминации на Слънцето, е 116,8 дни. Синодичният период на Венера е S=584 d 5. 116 d. е равен на около 5 слънчеви денонощия на Венера, което означава, че при всяко съединение на Венера със Слънцето, винаги една и съща страна на Венера е обърната към Земята, което се обяснява с приливното влияние на Земята. Венера се върти в обратна на Земята посока (както и от другите планети с изключение може би от Уран). На Венера, Слънцето изгрява от запад и залязва на изток. Никой не знае защо Венера има тази необичайна ротация. Като възможна причина за липсата на магнитно поле магнитно поле, може да е нейното бавно околоосно въртене
Температура
Венера е най-горещата планета в Слънчевата система. Облаците, които я покриват задържат топлината от Слънцето (парников ефект). Температурата на Венера достига до 480°С, със средни стойности от 452°С.
Атмосфера
Венера е обгърната от плътна атмосфера, а атмосферното налягане на повърхността е 90 атмосфери – почти толкова, колкото е налягането в земните океани на дълбочина около 1 км. Атмосферата е съставена предимно от въглероден двуокис с примеси от азот, кислород и водни пари. Има слоеста облачност, с дебелина на слоевете по няколко километра, и съставени от капчици концентрирана сярна киселина. Тези облаци напълно закриват повърхността от нашия поглед.
Плътната атмосфера е причина за изключително силен парников ефект, който предизвиква нагряването на повърхността до около 450°С.Венера е енин от най-ярките звездобразни обекти на небето, но нейната повърхност е невидима за визуални наблюдения, поради непрозрачната за оптическия диапазон атмосфера, която се състои от плътна непрекъсната облачна покривка.
Всъщност, температурата на повърхността на Венера е по-висока от тази на Меркурий, въпреки, че е отдалечена на почти двойно по-голямо разстояние от Слънцето. В горните области на атмосферата бушуват ветрове със скорост около 350 км/час, а на повърхността ветровете са слаби, със скорост едва няколко километра в час. Вероятно някога Венера е имала големи количества вода, подобно на Земята, но те са се изпарили отдавна и сега тя е напълно суха. Земята би имала същата съдба, ако беше разположена по-близко до Слънцето.
Това са пет повърхностни възгледа на Венера. В центъра изображението се центрира на Северния полюс. Другите четири снимки са центрирани около екватора на Венера.
Луни
Венера няма луни.
Визити от космически кораби
Венера 3 (от СССР) е първият създаден от човека обект достигнал Венера. Този съветски космически кораб излита от Земята на 16.11.1965 г.. На 1.03.1966 г. той достига Венера и спуска капсула към вътрешността на планетата, но тъкмо преди да навлезе в атмосферата се губи връзка с нея.
