Меркурий

Основни данни за Мекурий

Maса (кг)	3.3 x 10²³
Диаметър (кг)	4879.4
Плътност (кг/м³)	5420
Орбитална скорост (м/с)	4300
Средно разстояние от Слънцето	0.387 AU (57,909,175 км)
Ротационен период (дължина на деня в земни дни)	58.65
Революционен период (дължина на годината в земни дни)	87.97
Наклон на оста (в градуси)	0
Орбитална инклинация (в градуси)	7
Орбитален ексцентритет	0.206
Средна температура на повърхността (K)	452
Максимална температура на повърхността (K)	700
Минимална температура на повърхността (K)	100
Албедо (отражателна способност)	0.12
Най-голяма известна повърхност	Басейн Калорис (1350 км в диаметър)
Атмосферен състав	Следи от водород и хелий
Материали на повърхността	Базалтови скали и реголит

Меркурий е най-близката до Слънцето планета в нашата Слънчева система. Тази малка, скалиста планета почти няма атмосфера. Меркурий има много елиптична орбита и големи различия в температурата си. По време на дългия ден , температурата е по-висока от във фурна, а по време на дългата нощ температурата е по-ниска от в хладилник. Меркурий е толкова близко до Слънцето, че може да бъде видян само при изгрев или залез. Меркурий е осеян с кратери, като повърхността му напомня тази на Луната. Меркурий притежава и магнитно поле, вероятно генерирано от частично разтопеното желязно ядро.Меркурий има ротационенен период 58,65 денонощия, който е равен на 2/3 от орбиталния период и е установен от радиолокационни наблюдния. Този слуучай е различен от т. нар. синхронна ротация, която още се нарича спин-орбитална зависимост 1:1, която имат Луната, спътниците на Марс – Фобос и Деймос, два спътника на Юпитер, два спътника на Сатурн, при които ротационения период е равен на орбиталния им период. Планета Меркурий прави три ротации за два орбитални периода, т.е. спин-орбиталнота зависимост е 3:2, което означава, че на всеки трети оборот, една и съща полусфера е обърната към Слънцето. Наблюдавано от Меркурий Слънцето изгрява от изток и залязва на запад, докато Меркурий достигне по своята орбита до перихелия, където орбнитална скорост нараства на 59 км/сек, поради бавното околоосно въртене видимото преместване от запад към изток се прекъсва за няколко часа и започва да се премества обратно. Интересен е залезът, когато Меркурий е в перихелия. Слънцето залязва на запад, след което изгрява от запад, а след ден или два отново залязва на запад, т.е два залеза за един ден на Меркурий.

Размери

Диаметърът на Меркурий е около 4878 км. Той е най-малката планета в Слънчевата ни система. Неговият диаметър е 1/3 от земния. Меркурий е малко по-голям от Луната, като диаметърът му е 1.5 пъти по-голям от този на Луната. Масата на Меркурий е 3.3х10^23 кг. Това е 1/20 от масата на Земята. Гравитацията на Меркурий е 38% от гравитацията на Земята. Четиридесет и пет килограмов човек на Меркурий би тежал само 17 кг. Меркурий е втората най-плътна планета в Слънчевата система (след Земята), с плътност на веществото от 5.427 гр./ куб. см.

Вътрешен строеж

Данните за вътрешната структура на Меркурий са събрани от космическия апарат Маринър-10, който посети този свят през 1973 и 1974 година. Меркурий е около 1/3 от големината на Земята, а има плътност, сравнима със земната, което показва, че Меркурий има голямо ядро с големина колкото Луната или около 75% от неговия радиус. 60-70% от ядрото е съставено от желязо. Маринър-10 откри, че планетата има магнитно поле, което може би се генерира от частично разтопеното ядро. Ядрото е заобиколено от твърда скалиста мантия, която в най-тънките си области е с дебелина около 100 км. Той е съставен от приблизително 70% метали и 30% силикати.

Атмосфера

Меркурий има разредена атмосфера, съдържаща следи от водород и хелий. Атмосферното налягане е само 1х10^-9 милибара, като това е минимална фракция (около 2 трилиона) от атмосферното налягане та Земята. Дори и през деня атмосферата има тъмен цвят. Също така на Меркурий няма “парников ефект”. Когато Слънцето изгрее температурата се повишава толкова бързо, че капчиците в атмосферата не могат да задържат топлината.

Орбита на Меркурий и разстояние до Слънцето

Меркурий е най-близката планета до нашето Слънце, както и най-бързо движещата се планета в Слънчевата система. Меркурий е три пъти по-близко до Слънцето от Земята, средно около 0.387 астрономични единици. Орбитата на Меркурий е много ексцентрична, като по-време на афелият (точката от орбитата която е най-отдалечена от Слънцето), Меркурий е на 70 млн. км от Слънцето, а по време на перихелият (точката от орбитата която е най-близко до Слънцето) на 46 млн. км. На Меркурий няма сезони. Сезоните се получават в следствие на въртенето на планетите около оста им. Оста на въртене на Меркурий е перпендикулярна и затова няма сезони. Ако сме на повърхността на Меркурий Слънцето би ни изглеждало 3 пъти по-голямо, в сравнение със Земята!

Температура

Меркурий има огромни различия в температурата си. На неговата повърхност температурата варира от -168°С до 427°С. По време на много дългия ден (с продължителност 88 земни денонощия), температурата е много висока (втората най-висока в Слънчевата система след тази на Венера). По време на дългата нощ, в разредената атмосфера топлината бързо изчезва и температурата пада много бързо.

Кратери на Меркурий

През 1974- 75 г.космическата станция Маринер 10 минава три пъти край Меркурий и получава няколко хиляди снимки, повърхността на Меркурий се оказва осеяна с кратери, подобни на лунните. За разлика от Луната има обширни равнинни области с размери от ститици до хиляди км и високи 2-3 км. Има силно разредена газова обвивка от Не, но всеки атом се задържа около планетата средно около 200 дни, което озачава, че Мекурий няма стациорна атносфера, а силно разредена газова временна обвивка, около с плътност 500 милиарда пъти по-ниска плътност от земната атмосфера. Сравнението с Луната показва наличието на литосферни структури. подобно на Луната има много ударни кратери с изтинала лава от преди 3,5-4,5 млр. години, може би малко по-млада от лунните скали, които са оценени по пробите на астронавтите от космическите кораби Аполо. Меркурий е малка планета по размери подобна на Луната, а по средна плътност на – Земята. Тя е изтинала бързо, има тънка литосфета и нейната повърхност показва следи на тектонична активост, по-висока от Луната. Меркурий има магнитно поле с напрегнатост Н около 1% от земното. Магнитната ос е наклонена на 7^ спрямо ротационната. Магнитно поле е причинено от желязното течно ядро. За съществуването на ядро от желязо говори и 1,7 пъти по-високата средна плътност на планетата от тази на Луната. Следва извода, че големите и по-масивни космически тела изглежда, че имат по-млади и активни повърхности от по-малките тела с по-ниска плътност.

Луни

Меркурий няма луни.

Визити на космически кораби

Меркурий бе посетен от космическия кораб на НАСА, Маринър 10 през 1973 и 1974 г. Той картографира над половината от повърхността на Меркурий.

Име и символика

Меркурий е кръстен на римския бог Меркурий, вестоносец и съпровождащ душите на мъртвите в отвъдното. Кръстен е именно на бързоногия Меркурий (римския бог на търговията), поради факта че е най-бързо движещата се планета в Слънчевата система.