Автор: Росен Илиев
Калисто е третия най-голям естествен сателит в Слънчевата система. Той е с размерите на Меркурий. Калисто е най-външния от „Галилеевите” спътници. Той е и обектът с най-много кратери в Слънчевата система. Калисто е мъртъв свят без геологична активност. Поради голямата отдалеченост от Юпитер кората й е замръзнала по-рано, преди 4.5 млр. г. Калисто притежава най-древния релеф в Слънчевата система. Повърхността й е най-слабо повлияна от магнитосферата на Юпитер в сравнение с другите спътници. Притежава и слабо магнитно поле.
Физични параметри
Радиусът на Калисто възлиза на 2410.3 ± 1.5 km (0.378 пъти земния), масата 1.075 938 ± 0.000 137 × 1023 кг (0.018 пъти земната) и обем 5.9 × 1010 kм3 (0.0541 пъти земния). Плътността и е 1.834 4 ± 0.003 4 г/cм3
Орбита
Калисто обикаля около Юпитер на средно разстояние 1 880 000 км, със скорост 8204 км/ч за период от 16.7 дни. Ексцентритетът й е 0.007 4, а инклинацията 0.192°.
Вътрешен строеж
Калисто има ледена литосфера, изградена от скали и лед с дебелина 80-150 км. Под кората се намира солен океан с дълбочина 50-200 км, и който е причина за променливото магнитно поле на спътника. Океанът е с дебелина 250-300 км. В центъра на спътника има малко силикатно ядро с радиус 600 км и плътност 3.1-3.6 г/cм3
Атмосфера
Калисто има много тънка атмосфера, съставена от въглероден диоксид. В йоносферата й има и атомен кислород. Атмосферното налягане е 0.75 Нра.
Температура
Средната температура на Калисто е -153˚С.
Откритие
Калисто е открита от Галилео Галилей на 7.01.1610 г.
Изследване
Калисто е изследван от „Пионер 10 и 11” през 1970 г., от „Вояджър 1 и 2” през 1979-80, от „Галилео” 1994-2003 г. и от „Нови хоризонти” през 2007 г.
Име и символика
Калисто носи името на една от многото любовници на древногръцкия върховен бог Зевс.
