Eпикантус “ монголски ръб“ е специален ръб по вътрешния ъгъл на окото, повече или по-малко покриващ слъзния израстък. Eпикантусът е продължение на горния ръб на клепача. Той е една от характеристиките, специфични за монголоидната раса, но рядко срещана при другите раси. Името „монголоидно“ е неточно, тъй като същата гънка на горния клепач имат и африканските хотентоти през първите 18 месеца от живота им, както и 25% от децата в Централна Европа. В антропологическите изследвания се определя не само наличието или липсата на eпикантус, но и неговото развитие. До сега, феноменът на епикантуса не е свързан с определена раса.
Произход и функция
Причината за появата на епикантуса все още не е еднозначно определена. Някои автори изказват хипотеза, че е част от чертите на лицето на монголоидния тип – това е специална адаптивна функция за живот в сурови условия. Чрез свързване с произхода на монголските раси от континенталните райони на Централна Азия е видно, че особеностите на монголското око (тесен процеп, епикантус) се очертават като защитно устройство, за защита на зрението от вятър, прах и вредните въздействия на слънчевата радиация, отразена от покритите със сняг пространства.
Око без епикантус Око с епикантус
Въпреки това, появата на eпикантуса може и да се дължи на други причини. Очевидно е, eпикантусът също зависи от дебелината на мастния слой под кожата. Проучване от Туркменистан, в Ашхабад, където имат видима монголоидност (5.9% от общото население) установи, че при лица с много повече мастни отложения по-лицето има по-голяма вероятност за развитие на епикантус, отколкото при тези с ниска степен на мастни отложения. Отлагането на мазнини в тялото при деца от монголоидната раса в миналото може да има различни значения: като средство за защита срещу измръзване в студените зими, което е малко-вероятно, поради факта че местното снабдяване с хранителни вещества е с високо съдържание на калории.
Разпространение
Развитието на епикантуса разкрива голяма географска диференциация. Най-голяма концентрация се наблюдава при населението в Централна, Източна и голяма част от Североизточна Азия – обикновено над 60% при възрастните мъже: при казахите не превишава 40%, а при татарите от Волга – 7.5%. Липсата на eпикантус е характерна за цялото население на Европа. Той не се среща и сред коренното население на Австралия, Меланезия, Индия и Африка. В Украйна „монголския ръб“, който често е неразличим от eпикантуса, присъства при 50% от децата и при 2% от възрастното население. Има връзка с брахикефалията.
Свързаните с възрастта промени
Гънки в горната част на клепача, подобни на външен вид на eпикантуса, се появяват в напреднала възраст. Това се дължи на отпуснатост на кожната тъкан. Формира се над външния ъгъл на окото. Тя може да се види при нордическите и фалските лица, и най-вече в детските години. Това се забелязва и при портретите на „обединителят“ на Германия- Ото фон Бисмарк.
