Запълнените с вода котловини, падини и други, по-значителни вдлъбнати форми от земната повърхност, се наричат езера. Езерата са характерен елемент за областите с голямо овлажнение, районите с бавно колебателно потъване, както и районите с вечно замръзнала почва. С най-голяма езерност (отношението на сумарната езерна площ към общата площ на дадена територия) се отличават Северна Европа и северните части на Азия и Северна Америка.
Езеро се образува тогава, когато притокът на вода е по-голям от изпарението, филтрацията и оттока. Количеството на водата в езерата зависи от съотношението на елементите на водния баланс, които зависят от своя страна от климата. Езерата се характеризират със забавен водообмен. Значителна част от внасяните и образуваните в самите езера соли и наноси се отлагат в резултат на извършващите се физикохимични, хидродинамични и биологични процеси. Това от своя страна довежда до изменения в количеството и качеството на водите.
Формата и размерите на езерните котловини зависят от техния произход. По произход езерните котловини биват: тектонски, вулкански, ледникови, хидрогенни, метеоритни и др. Наред с естествените езера хората създават и изкуствени езера- язовири.
Тектонските езера са образувани в разломните грабенови зони на земната повърхност. Те са много дълбоки и с големи размери. Към тях се отнасят много езера: Каспийско море, Аралско море, Ладога, Байкал, Големите американски езера, езерата разположени в африканския грабен- Виктория, Няса (Малави), Танганика и др.
Вулканските езера са образувани в кратерите на угасналите вулкани или в лавовите полета. Имат кръгли очертания и фуниеобразна форма. Срещат се в райони със съвременна и угаснала вулканска дейност- Исландия, Италия, Камчатка, Япония и др.
Ледниковите езера са резултат от ерозионно-акумулационната дейност на ледниците. При тази дейност ледниците изравят понижения в земната повърхност, променят склоновете и дъната на ерозионните долини и котловини и отлагат във вид на морени носения материал. По този начин се създават понижения, които биват запълнени с вода и се образуват ледникови езера. Такива са езерата в кристалинните масиви на Колския полуостров, Карелия и Скандинавския полуостров, които са образувани след отдръпването на континенталния ледник в Северна Европа, а така също и езерата разположени сред моренните наслаги в Северна и Средна Европа, Канада и северната част на САЩ, циркусните езера в Алпите, Кавказ и нашите планини Рила и Пирин, образувани през плейстоценското планинско заледяване.
Хидрогенните езера са образувани в речните долини, делтите и морските крайбрежия. Те са резултат от ерозионната и акумулационна дейност на морските и речни води. Към този тип езера се отнасят и езерата разположени в изоставени от речните течения стари речни легла, както и езерата, образувани в делтовидните устия на големите реки.
Езерата, свързани с дейността на морската вода, биват два вида: лимани и лагуни. Лиманите са речни устиеви участъци, отделени от морето чрез пясъчни коси. Тези коси се образуват от крайбрежните морски течения. Лагуните са морски заливи, отделени от морето също с пясъчни коси.
Към хидрогенните езера се отнасят и карстовите езера. Те биват повърхностни и подземни. Повърхностните обикновено имат конусообразна форма и запълват затлачени въртопи и понори. Подземните карстови езера най-често са резултат от заприщването на подземни карстови канали и реки.
Суфозионните езера се образуват при измиването и изнасянето от подземните води на спойващите вещества. Те са полегати с малки размери.
Към антропогенните езера се отнасят язовирите и микроязовирите, а така също и езерата образувани в изкопи или изземвания на инертни материали от речните тераси.
