Полизахаридите са въглехидрати, чиито молекули са изградени от голям брой монозахаридни остатъци, затова при хидролизата им като краен продукт се получават монозахариди.
Според биологичната си функция полизахаридите се разделят на две основни групи: полизахариди, служещи за скелетен материал на клетките (например целулоза), и полизахариди за запасна храна (нишесте, гликоген).
Полизахаридите са твърди вещества с микрокристален строеж. За разлика от моно- и дизахаридите не са сладки и не се разтварят във вода. Наричат се незахароподобни. При нагряване се овъгляват без стопяване.
Съществените разлики в свойствата на моно-, ди- и полизахаридите се дължат на различните количества монозахаридни остатъци- в дизахаридите те са 2, а в полизахаридите- много повече.
Нишесте
Нишестето е бяло аморфно вещество, без вкус, малко разтворимо в студена вода. В гореща вода набъбва и образува разтвор с особени свойства (кола), който при охлаждане се превръща в нишестен клей. При нагряване постепенно се овъглява, без да се стапя. Общата формула на нишестето е (С6Н10О5)n.
Целулоза
Целулозата е бяло влакнесто вещество (природният памук е почти чиста целулоза), което, както и нишестето, се овъглява при нагряване без да се стопи.
Целулозата е съставна част на стените на растителните клетки. Това е най-разпространеният въглехидрат на Земята и спада към групата на незахароподобните полизахариди. Формулата на целулозата (С6Н10О5) n, където n е по-голямо от n при нишестето.
