Карлтън Стивънс Кун (1904-1981) е американски физичен антрополог, професор в Харвард и президент на Американската асоциация на физическите антрополози. Той е един от най-бележитите антрополози за всички времена. Неговата класификация на европейските раси (оформена в The Races of Europe, The White Race and the New World (1939)) е особено актуална и в наши дни. Той развива няколко революционни представи за произхода на отделните европейски раси, които можем да систематизираме в следния порядък:
1. Бялата раса има двоен произход състоящ се от оцелели типове от Горен Палеолит (смес от Хомо сапиенс и неандерталци) и средиземноморски (чисти Хомо сапиенс) типове.
2. Горно-палеолитните хора са наистина коренното население на Европа
3. Средиземноморците нахлуват в Европа в голям брой по време на Неолита
4. Расовата ситуация в Европа днес може да се обясни като смес на хората от Горен Палеолит и средиземноморците
5. Когато оцелелите от Горен Палеолит и средиземноморците се смесват, започва и процес на динаризация.
6. Европеидната раса обхваща районите на Европа, Централна Азия, Южна Азия, Близък Изток, Северна Африка и Североизточна Африка
7. Нордическата раса е част от средиземноморския расов клон, представляваща смес от кургански (култура на Шнуровата керамика) и дунавски (средиземноморски) типове
8. Основните човешки раси (европеидна, монголоидна и негроидна) имат отделна еволюция една от друга, като всички те произхождат от различни клонове на еволюирал Хомо еректус (т.н. мултирегионална теория за произхода на човека, споделяна и от много съвременни учени)
Забележка: Карлтън Стивънс Кун има собствена концепция за произхода на расите в Европа, понякога силно противоречаща с тази на Немската или Съветската антроположка школа. Факт, който трябва да бъде взет предвид при тълкуването на неговия труд по долу.
Класификация на европейските раси по Карлтън Стивънс Кун
А. Дългоглави расови типове, оцелели от Палеолита
(1) Брюн: (Кроманьон, в най-общ смисъл)среща се в кръстоска с Бореби, Нордическата раса, и други елементи, най-вече в Скандинавия и Британските острови, както и в Северна Африка и Канарските острови. Този расов тип се среща в относително чиста форма сред отделни индивиди.
(2) Бореби:брахикефал с голяма дължина на черепа от Офнет-Афалу тип, притежаващ нередуцирани брахикефални черти на Кроманьон, среща се като малцинство в периферните райони на Северозападна Европа и като значителен елемент от населението в Северна и Централна Германия и в Белгия.
Б. Чисти и смесени расови типове, оцелели от Палеолита и Мезолита със среден размер на черепа
(3) Алпийска раса:редуциран расов тип, оцелял от горно-палеолитното население на Франция през Късен Плейстоцен;високо брахикефален, като притежава брахикефалния фактор на Кроманьон. В близка връзка с Алпийската раса съществува тип, който се среща на Балканите и в равнините на Западна и Централна Азия, като прародителите на този прототип са били широко разпространени през Късен Плейстоцен. Сред съвременните раси, този тип се среща в относително чиста форма, а понякога като елемент в смесено брахикефално население с различен произход.
(4)Ладожка раса:това име се отнася за потомците на мезо- и брахикефалното население от горския пояс в Северна Европа, източно от Балтийско море. Този тип представлява смес от частично монголоидни брахикефални елементи и мезокефални форми с кроманьонски произход. Тази раса е смесена и с кургански и/или дунавски елементи, въпреки че монголоидните и кроманьонските елементи са много по-важни. Съвременния ладожки тип е представен от два многобройни варианта:
(А) Нео-дунавска раса:силно смесена с древния дунавски тип, и по-малко с други елементи, изключително характерна за населението в Източна Европа, с много локални разновидности.
(Б) Източно-балтийска раса:силно смесена с курганските, нордическите от Желязната епоха, и западните кроманьонски типове. Източно-балтийската раса е преобладаваща за населението на Финландия и балтийските страни. Среща се също и в Германия, Полша и Русия.
(5)Лапоидна раса:набит, високо брахикефален, брюнетен расов тип в близка връзка с Ладожката раса, оригинално населяващ териториите източно от ладожкия тип, в Урал и Западен Сибир. Вероятно е асимилирал древни монголоидни елементи. В наши дни е много по-смесен с Ладожката и Нордическата раса.
В. Чисти и смесени небрахикефални средиземноморски разновидности
(6) Средиземноморци: в рамките на този общ клас, който все още запазва голяма част от първоначалното си расово единство, в момента могат да бъдат разграничени следните подкласове:
(А) Средиземноморска раса: нисък ръст, долихо- и мезокефалност, разпространена е в Испания, Португалия, западните острови на Средиземноморието, и до известна степен в Северна Африка, Южна Италия и други средиземноморски граничните райони. В наши дни нейното най-чисто расово ядро се намира без съмнение в Арабия. Повечето от кападокийците, изолирани в скелетния материал, изглежда, са абсорбирани от западните средиземноморци след миграциите от ранната Желязна епоха, а тези които остават в Мала Азия били асимилирани от динароидите и арменоидите. Обаче сред отделни индивиди кападокийския тип се среща в своята оригинална форма, и е особено разпространен сред ориенталските евреи.
(Б) Атланто-средиземноморска раса: висок ръст, прав нос, не мезокефални, както Деникер погрешно твърди, а силно доликокефални. Днес тази раса формира основния елемент от населението на Северна Африка, като е силно представена и в Ирак, Палестина, части от Арабия, и източните Балкани, а в смес в различна степен с негроидите също така е основен расов тип в цяла Източна Африка. В Европа тя е малцинствен елемент и в Иберийския полуостров, Италия и Британските острови.
(В) Иранo-афганистанска раса: тип с дълго лице и глава, орлов нос, обикновено висок ръст, който е основен елемент сред населението на Иран, Афганистан и тюрко-говорящите страни, като също присъства и в Палестина, части от Арабия и Северна Африка. Тази раса вероятно е свързана със стария кургански тип от Неолита и Бронзовата епоха.
(7) Нордическа раса: базисът на нордидите е курганско-дунавската смес от Онджетиц и ранната Желязна епоха в Централна Европа. Този тип включва и някои динарски елементи абсорбирани през ранната Желязна епоха. Въпреки че дунавските и курганските видове могат да се срещнат като индивиди, те никъде не могат да бъдат изолирани като популации. Най-важните съвременни нордически типове са:
(А) Келтски тип от Желязната епоха: келтски подтип, мезокефален и с нисък черепен свод, с изпъкнал нос. Често срещан в Британските острови, където на места представлява основен елемент от населението. Също така основен елемент във Фландрия и франкофонската провинция в югозападната част на Германия.
(Б) Англо-саксонски тип: стария германски Райхенгребер тип, с тежки кости, доста високоглава нордическа разновидност, най-разпространен в северната част на Германия и Англия.
(В) Tрьондерски тип: хибриден нордически тип между кургански и Брюн елементи, срещащ се в централните крайбрежни провинции на Норвегия, на север от планината Довре, основна форма в Исландия, както и сред фризийците, среща се и в Британските острови. Англо-саксонския тип стои между него и чистия нордически тип.
(Г) Йостердалски тип: това е оригиналния халщатски нордид, с по-малка глава и по-фина костна структура от (б) или (в), се среща сред много народи като отделни индивиди, но е типичен само за Швеция и източните долини на Норвегия.
Д. Брахикефализирани средиземноморски разновидности, вероятно смесени
(8) Динарска раса: висок, брахикефален вид с междинна пигментация, и показващ лице и нос характерни за близкоизточните народи. Представлява оесновен елемент от населението на цялата Динарско-алпийска планинска зона от Швейцария до Епир, в Карпатите и Кавказ, както и в Сирия и Мала Азия. Очевидно представлява брахикефализирана смес, в която атланто-средиземноморските и кападокийските черти са най-важни, докато алпийските черти действат като брахикефализиращ агент в сместа. Бореби и кургански елементи, както и нордически такива, изглежда също са били абсорбиранив някои региони.
(9) Aрменоидна раса: подобен брахикефален композитен тип, с една и съща форма на главата с динароидите, но по-голямо лице и нос. Пигментацията е почти изцяло брюнет, характерно е силното развитие на брадата и окосмяването по тялото, носът е с висок корен, изпъкнал и със сплескан връх, особено в напреднала възраст. Разликата между арменоидния и динарския тип е, че тук Ирано-афганската раса представлява средиземноморския елемент брахикефализиран от алпийската смес.
(10) Норик: рус брахикефал, често срещан в Южна Германия и Централна Европа. Това е очевидно е нордид от Желязната епоха брахикефализиран от смес с динароиди и изглежда в много отношения, може да се приеме за рус динарски вариант. Деникер и Чекановски са признали този тип като стандартна раса, под различни имена, в повечето случаи повлияни от руските изследвания. Името Норик му е дадено от Лебцелтер. А брахикефалния Нео-дунавски тип, често срещан в бивша Югославия и Русия, е паралелна или вариантна форма.
Описание на основните расови типове срещащи се в Европа по класификацията на Карлтън Кун
Лапи (Лапландци) и Самоеди
По време на Късен Плейстоцен, след ледниковия мезолитен културен период, потомците на ловците от Горен Палеолит са живели в Северна Африка, по-голямата част от Европа и Западен Сибир, където някои от тях се смесват с протомонголоидната раса. Дори по време на Горен Палеолит в Западна Европа, някои народи от ловци показват монголоидни расови тенденции. Сред днешните потомци на тези ловци монголоидните тенденции са по-често срещани сред източните групи отколкото сред западните. Освен Айну, лапите представляват най-източния клон на белите ловци, които са оцелели и до днес, и единствените които запазват неземеделския си начин на живот и в наши дни.
Фиг.1 Този шведски лап от Ямтланд не показва наличие на нордически или друти нелапски черти. Този пример може да се смята за най-чистата форма на лапите, която може да бъде намерена. Като повечето лапи,той е нисък на ръст, с късо лице и къса глава. Неговата морфология има поразителна прилика с Алпийската раса. На пръв поглед той има по-малка монголоидност от други лапландски расови типове.
Фиг.2 Чист лапландец от крайбрежието на Норвегия, който както фиг.1 изключително наподобява алпийския расов тип.
Фиг.3 Друг несмесен лапландец от крайбрежните райони на Норвегия, който показва по-големи тенденции на монголоидност от първите две фигури. Подобно на другите, този индивид е с бял цвят на кожата , с черна коса и тъмни очи.
Фиг.4 Силно изразените монголоидни черти, намерени сред някои лапи са по-изразени при жените отколкото при мъжете. Тази норвежка лапландка, притежава черти на лицето познати като “славянски” или “източно- балтийски” в Централна и Източна Европа.
Фиг.5 Това 18- годишно лапландско момче от Норвегия притежава всички най-характерни лапландски черти на лицето: плитка долна челюст, отстъпваща брадичка,широки скули, лицев прогнатизъм , остър носов тип и ниско разположен носов мост.
Фиг.6 Норвежки лап , със светла кожа, светли очи и кестенява коса. Въпреки , че се счита за чист лапландец този човек има много нордически черти. Той е много по характерен за лапите като цяло, отколкото фиг. 1,2 и 3, които са избрани да покажат лапландските прототипове , а не лапландците като група.
Фиг.7 Двадесет годишен самоед от северната част на Русия. Този самоед , по никакъв начин не е прекалено монголоиден, ное много повече от всеки несмесен лап. Той има черна, права коса, кожата му е тъмна, а ирисът на очите е черен. Чертите на лицето му показват, че поне частично е еволюирал от монголоидните си предци. Монголоидността сред самоедите силно варира, като този пример заема някакво междинно положение. Самоедите пристигат в Северна Европа по-късно от лапите, като отправната им точка е разположена по на изток в Азия.
Ладожки расов тип
Уралският езиков клон, говорен от лапи,фини,маджари,азиатски угри, и самоеди се подразделя на Угро-финска и Самоедска група. Угро-финския клон днес се говори от две отделни отдалечени групи, маджарите в Унгария и Трансилвания и остяките и вогулите по течението на река Оби. Ранните унгарци,както фините,верятно са били дунавски или нордически народ по средното течение на Волга, който се смесва с ловците от източните европейски гори. По-късно угрите са подложени на значително монголоидно влияние по времето на хунското,тюркското и монголското нашествие. Лицата, които са избрани отдолу искат да покажат различните форми на стария ладожки расов тип.
Фиг.1 Маджар от Будапеща, човек среден на ръст, с къса глава и средно голям размер на лицето, ниски очни орбити, голямо междуорбитно разстояние и средно разстояние между очите. Тези характеристики в комбинация с широките скули и тежката долна челюст маркират този индивид като ладожки прототип. Той представлява основен расов елемент, живеещ в източните гори на Европа в ранния след ледников период. Този тип представлява една от основните групи оцелели през Палеолита и то значително нередуциран. Както и при оцелелите през Палеолита и в Северозападна Европа има склонност към блондизъм, но не в резултат на нордически примес. Подобно на лапите този тип е значително монголоиден, но се различава дълбоко от тях в пигментацията, средния ръст, както и в размера и структурата на долната челюст. Този индивид показва оригиналните ладожки черти, които се откриват сред угро-говорящите предци на маджарите, които нахлуват в съвременна Унгария от дома си покрай река Волга. Макар и типичен за истински маджарски елемент в неговата област, той не е типичен за населението на Унгария като цяло.
Фиг.2 Остякска жена от Сибир. Ладожките черти на лицето обикновено са по-добре изразени при жените, отколкото при мъжете. Жената на снимката е по-добър ладожки прототип от маджара на горната снимка. Забележете русата коса, светлите очи, голямото междуорбитно разстояние, широкият нос с нисък мост и изразена чипост към върха, както и широките ноздри.
Фиг.3 Остяк с някои самоедски черти, с кестенява коса, пъстри очи и лунички по лицето. В допълнение на ладожките елементи, наблюдавани при първите две фотографии, този индивид притежава някои еволюирали монголоидни примеси.
Фиг.4 Вогул показващ още по изразени монголоидни примеси от горепосочените. Трябва да се подчертае, че почти всички особености на монголидност, притежавани от угро-говорящите са придобити в Сибир при тяхното преминаване от европейска Русия към Азия.
Монголоидно влияние в Източна Европа и в Туркестан
Нашествието на монголоидните народи през хилядолетието от около 400 до 1400 г. сл. Хр. донася усядането на някои монголски племена (калмуки) в близост до устието на река Волга, както и на частично монголизирани фински племена, особено тези с тюркска реч. В Руски Туркестан бялото население е монголизирано в различна степен.
Фиг.1 Този чернокос чуваш, член на племе от тюркизирани фини, населяващи Чувашката република в Източна Русия. Чертите на лицето му имат или ранно ладожки прототип, или монголоиден примес, или и двете.
Фиг.2 По-малко монголоиден чуваш със светла кожа.Средното разстояние между очите и чипия нос, със странично ориентирани ноздри са по скоро ладожки, отколкото монголоидни черти.
Фиг.3 Башкир, член на друго племе от тюркизирани фини, населяващ Казанската област в южен Урал. Това лице е почти напълно монголоидно в централно-азиатски смисъл.
Фиг.4 Узбек от руски Туркестан. Узбеките са тюрко-говорящите жители на централно-азиатското ханство, със смесен произход. Този индивид показва частичното монголоидно състояние, обикновено срещано сред тези хора.
Фиг.5 Таджик от руски Туркестан. Таджиките са ирано-говорящи земеделци, населяващи оазисите в някои ханства и планината Памир на юг. Докато по-голямата част от таджиките се характеризират като европейци, някои от тях показват и тенденции на монголоидност.
Фиг.6 Арабо-говорящ от руски Туркестан. Останките от арабското нашествие през Средновековието са били абсорбирани предимно от узбеките, но са запазили своя семитски идиом. Старецът показан тук представлява често срещан тип в Туркестан, независимо от езика или етническата принадлежност. Той е смес между монголоиди и дългоглав местен средиземноморски тип, наподобяващ псевдо арменоид. Обърнете внимание: дълга, права, груба брада, една обща черта между индивидите от този тип и тези които фон Айкщет нарича тураниди.
Оцелели Брюн в Скандинавия
Всички оцелели през Късен Палеолит могат да се разделят в две основни групи (а) тези, които са били подложени на редуциране в размера на главата и телата, както и (б) тези, които запазват размера на главата и тялото характерни за плейстоценските ловци. Повечето от втората група могат да бъдат открити в Северозападна Европа. Издължените лица, които показват метричните и морфологични особености на Кроманьон и Брюн са по-често срещани в Скандинавия и Ирландия. В Скандинавия те са концентрирани по протежение на южното шведско крайбрежие, в околностите на Гьотеборг и в планините на Югозападна Норвегия.
Фиг.1 Швед от Тролхатон, южна Швеция. Този човек е висок с тежка структура на тялото. Главата му е изумително дълга, лицето му е толково високо колкото черепния му свод, всички дименсии на лицето са страхотни, особено ширината на долната челюст, както и разстоянието между очите. Този индивид обобщава физическия вид на повечето от хората живели през Ледниковия период в Централна и Западна Европа. Имайте предвид, че в неговия случай, както с по-голямата част от неговия тип е налице частичен блондизъм.
Фиг.2 Друг швед, в този случай от Гьотеборг, малко по-екстремен пример от същия тип. Шведите от този тип обичайно се срещат в близост до морето.
Фиг.3 Този норвежец е от изолирано селище в планината Вале в югозападната част на Норвегия, представлява същия тип като мъжете по-горе. Лицето и долната му челюст обаче са по-тесни, а косата му е пепеляво- руса. Налице е нордически примес.
Фиг.4 Същото заключение предлагаме и за екстремно дългоглавия и златно-рус швед от Хелзинборг. Той обаче има много по-големи размери на лицето и главата от всеки нордически скелет. Преобладаващите черти при него са от Късен Палеолит.
Оцелели Бореби на север
В същите области в южната част на Швеция, където са намерени останки от Брюн, са намерени и късоглави оцелели от Късен Палеолит с еднакво нередуцирани размери на главата и тялото. Предците на тези хора са дошли към западното балтийско крайбрежие през Късен Мезолит. Други колонии от тях могат да бъдат намерени в крайбрежните райони в югозападната част на Норвегия. Те представляват елемент от първостепенно значение за населението на Германия. Като цяло тяхното разпространение е по-голямо от това на техните дългоглави родственици.
Фиг.1 Датчанин от Ютланд, много висок, с тежка структура на тялото, с огромна глава и изключително широко лице.
Фиг.2 Швед от Гьотеборг, представляващ най-често срещаната форма на Бореби, която се открива днес. Този човек има златно рус цвят на косата. Групата на Бореби има по-светли коси от тази на Брюн.
Фиг.3 Този индивид, който е по-малко късоглав от подобните му, особено в района на Яерен, показва съществена принадлежност към Бореби. Привидната плоскост на лицето и формацията в района на върха на носа, както и горната устна изглеждат “ирландски”. Това състояние на лицето е характерно за оцелелите от Горен Палеолит, както в Скандинавия, така и в Британия.
Фиг.4 Изтъкнат исландски автор, който представя едни и същи черти на лицето характерни за Бореби. Исландия е населена от хора дошли предимно от крайбрежните райони на Норвегия. Ирландците също са добавили подобен расов елемент сред населението на острова.
Фиг.5 Финландски пример за Бореби. Този фин е по-късоглав от повечето Бореби. Неговата екстремна ширина на главата и долната челюст показва, че е транс-балтийски представител.
Бореби в Германия и в други места
Бореби пристигат в Скандинавия през Късен Мезолит. По-рано се появява в Централна Германия, като се разпростира на запад и на изток. Днес това е може би най-важния расов елемент в Северна и Централна Германия, с голямо влияние и на други места. Бореби в Германия представлява преходен елемент между Алпийската раса от една страна и Ладожката от друга.
Фиг.1 Концентрация на специализиран тип Бореби има на остров Феемарн между датския архипелаг и Германия. Този тип притежава широко чело, кръгло лице и по-малко преувеличен лицев профил.
Фиг.2 Немски тип Бореби с прекомерна ширина на главата от 175 мм, една от най-внушителните измервана някога. Ширината на главата на този пример е по-голяма от дължината на главата при други типове.
Фиг.3 Характерен западногермански тип Бореби от Щутгарт. Бореби в Югозападна Германия се е смесвал с всички нахлуващи раси още от началото на Неолита. Те се смесват с хората от културата Бел Бийкър (протодинарците), преди нахлуването си в Британия през Ранната Бронзова епоха.
Фиг.4 Морфологично типичен пример за Бореби, белорусин от района на Вилна. Наличието на този тип в югоизточната част на Балтийско море създава приемственост между Германия и Финландия.
Фиг. 5 Италианец от Северна Италия, от Ломбардия, който е с черна коса и отговаря морфологично на стандарта за Бореби. Той идва от типично алпийска и динарска територия.
Източно-балтийска раса
Терминът Източно-балтийска раса е приложим за населението на Североизточна Германия, Полша, балтийските страни и Финландия, въпреки че се появява спорадично и в Швеция и на други места. В същността си този расов тип представлява смес между Бореби с кургански и ладожки елементи.
Фиг.1 Фелдмаршал фон Хинденбург, родом от Прусия е типичен пример за Източно-балтийска раса.
Фиг.2 Фелдмаршал Вернер фон Бломберг принадлежи към същата расова категория.
Фиг.3 Поляк от Гродно.
Фиг.4 Литовец от района на Вилнюс, който ясно показва ладожката принадлежност на този тип.
Фиг.5 Финландец от Тампере. Този човек показва тенденция за по-голямо нордическо влияние в сравнение с другите примери. Тези снимки показват, че източно-балтийския расов тип не е стабилен или основен расов тип, а такъв с променливи смеси.
Карпатски и балкански типове наподобяващи Бореби
Доказателства за оцелели от Късен Палеолит екстремно високи и късоглави типове са представени в по-малка степен в Карпатите и в по-голяма степен в алпийско-динарския район, от Босна до Северна Албания и Централна Черна гора. Въпреки, че присъствието на този тип тук не може още да бъде обяснено, този тип най-вероятно е оцеляло население от Късен Палеолит. Черногорците са най-високите хора в Европа, но изглеждат крехки и слаби в профил.
Фиг.1 Човек населяващ полските Карпати. Високия му ръст, тежката костна структура, дългото лице и др. са основните му допирни точки с оцелелите от Късен Палеолит на северозапад.
Фиг.2 Черногорец с аристократично потекло, с много висок ръст. Той е оцелял от Горен Палеолит, но е с тъмна пигментация на кожата, подобно на повечето сърби, които са сходни с черногорците.
Фиг.3 Рус черногорец с екстремна ширина на черепа и долната челюст.
Фиг.4 Албанец от район близо да границата с Черна гора.
Фиг.5 Албанец от клана Шохи от изолиран планински район. Този мъж е рус гигант с широки и тежки кости, а ширината на черепа му е по-малка от тази на долната челюст. Нередуцираните характеристики на оцелелия от Горен Палеолит местен планински тип са ясно проявени в този индивид.
Фиг.6 Висок, едър мъж от Албания. Чертите му показват преход към по-малката форма на Алпийската раса, която е особено силно представена в южната част на Албания.
Оцелели от Горен Палеолит в Ирландия
Ирландия най-напред е била заселена от хора през след ледниковия Мезолитен период от хора оцелели през Горен Палеолит. Следващите нашественици от западната част на Европа са били в състояние генетично да изместят най-ранните човешки обитатели на острова. Този тип е претърпял собствена еволюция в Ирландия.
Фиг.1 Мъж със среден ръст, големи размери на тялото, дълга глава, тежки кости и широка долна челюст.Този индивид е много близък с Брюн в Скандинавия. Русата му коса е къдрава; къдравата коса е местна ирландска горно-палеолитна група. Подобни тенденции се срещат, обаче и сред фините и лапите.
Фиг.2 Корк, Кери и Клеър са ирландските графства където нередуцираните оцелели от Палеолита са основен елемент от населението. Този индивид има пълни Брюн/Бореби дименсии, но е междинна форма между двата скандинавски типа. Това е типично ирландски тип със средноглави и късоглави подтипове. Изобразения човек има ширина на долната челюст, сравнима с най-големите в Скандинавия. Червената коса е свързана с оцелелите от Горен Палеолит в Ирландия.
Фиг.3 Друг човек от Клеър от подобен тип, но с по-малко екстремни размери. Този тип ирландец е много често срещан в САЩ.
Фиг.4 Ирландец от Лейтрим, чийто черти на лицето са типично ирландски ,и антропометрично се доближава до нордическата форма. Може би са в резултат на нордическо смесване. Във всеки случай чертите на лицето са вдъхновени от Горен Палеолит.
Фиг.5 Финландец от Васа, който антропометрично е много близък до ирландеца от Лейтрим. Същата къдрава коса, еднаква ширина на челото, а и в устните и носа има поразително сходство. Тези както и други доказателства, показват че характеристиките които се срещат сред финландците би трябвало да са монголоидни, но са повлияни от европейския Горен Палеолит.
Фиг.6 Късоглав, чипонос младеж от окръг Лонгфорд. Този индивид служи като отличен пример за да се покаже изключителното редуциране в размерите на ирландците от Горен Палеолит, сравнима и паралелна на развитието на Алпийската раса на континента.
Фиг.7 Пример на ирландец с тъмни коси и светли очи.Тези белези на ирландците са свързани по-скоро с високия средиземноморски тип, отколкото с влиянието на оцелелите от Горен Палеолит.
Оцелели от Горен Палеолит в Мароко
По време на Късния Плейстоцен Северна Африка е била обитавана от хора от групата Афалу, раса от високи и дългоглави хора, с тежки кости, здрав череп и черти на лицето сравними с тези на Кроманьон и Брюн. Расата Афалу има тенденция към късоглавие. През след ледниковия период в Северна Африка има инвазия от Източното Средиземноморие към Европа и оцелелите Афалу имат две убежища- мароканския риф и Канарските острови. При тези от рифа най-многобройни са средиземноморските видове, нордическите и смесените типове. Афалу хората оцеляват и имат сходна еволюция с оцелелите от Горен Палеолит в Ирландия и континентална Европа. Както в континенталната част те са по-често руси, докато в Ирландия са по-често рижи.
Фиг.1Шейх от Таргуст. Рус, антропометрично подобен на Нордическата раса, но лицевите характеристики не са нордически. Възможно е смесване с Нордическата раса.
Фиг.2 Мъж с голяма глава, пример от същия тип, сравним по характеристики с Бореби. Както и при първия пример и този се различава от нордическите и средиземноморските типове по тежките си кости и мускулатура.
Фиг.3 Тожи мъж е риж и както много рифианци при подходящо облекло може да мине за ирландец.
Фиг.4 Рус младеж от Ктама, най-отдалеченото място в Северно Мароко. Морфологично той прилича на човек от Южна Швеция, подобно на индивидите наблюдавани на Канарските острови. Размерите на главата му са малки, за това той трябва да се разглежда като средноглав.
Фиг.5 Мъж от Бени Уриагхел, нисък на ръст, рижокос, с чип нос и късо лице; редуциран средноглав Афалу тип.
Фиг.6 Този човек е рижав и има преувеличени “ирландски” черти на лицето.
Фиг.7 Човек от долината Ихерушен. Въпреки, че не се различава антропометрично от високия средиземноморски тип, този индивид притежава морфологични характеристики- като очи, нос, уста и долна челюст вдъхновени от Афалу и които му вменяват “ирландски” вид.
Алпийската раса в Германия
Алпийската раса е редуциран подвид на оцелелите от Горен Палеолит. Алпийците са средни на ръст, с редуциран размер на главата, лицата им са кръгли, като чертите им са леко инфантилни. Пигминтацията им варира от руси до брюнети, но по принцип е нещо по средата. Алпийската раса представлява късоглави и еволюирали оцелели от Палеолита индивиди, живеещи в централната част на горския пояс на Европа и Азия, от Пиренеите до Памир. В Европа, в южната част на Германия се намира района с най-голяма концентрация на Алпийска раса.
Фиг.1Мъж от Бранденбург, морфометрично е перфектен пример за Алпийска раса.
Фиг.2 Висок, къдрав мъж от Горна Бавария. Този мъж може да се счита за квинтесенция на един баварец.
Фиг.3 Алпиец от Шварцвалд
Фиг.4 Алпиец от Шпреевалд. С нисък индекс на късоглавост и относителна чистота на чертите на лицето, тенденция за нордическо влияние.
Алпийската раса в Западна и Централна Европа
Фиг.1 Баск от Визкая, Испания. Този рус баск е бил рижав и с лунички в детството си; неговата къдрава коса и черти на лицето му дават “ирландски” вид. Въпреки това неговата расова класификация го причислява към алпийската група. Това не е характерен тип за баските, за разлика от атланто-медитеранидите и динаридите.
Фиг.2 Перфектен пример за френски алпиец. Този индивид е от Париж, но майка му е от Пиринеите.
Фиг.3 Мъж от швейцарския кантон Тичино. Чернокос алпиец, типичен за югоизточната част на Швейцария и Северна Италия.
Фиг.4 Чех от Бохемия. Морфологично е алпиец, но не толкова късоглав както повечето.
Нетипични алпийски форми в Западна и Централна Европа
Фиг.1 Шотландец от Абърдийн, със сини очи и тъмно- кестенява коса. Късия череп е характерен за алпийците, но формата на главата, дължината на лицето и носа показват неалпийско влияние. Подобни алпийски елементи са нахлули в Шотландия от континента през Бронзовата епоха. Други късоглави шотландци показват черти на Бореби.
Фиг.2 Французин от Лимузен. Плоското чело и изпъкналия носов профил на този индивид, както и дългото лице и широката челюст са белези за неалпийско влияние. Той има черти характерни за ранните дългоглави средиземноморци или на оцелелите от Горен Палеолит.
Фиг.3 Французин от Бургундия. Този големоглав и относително висок французин е представител на местен късоглав тип различаващ се от централнофренския алпийски тип по ръста и пигминтацията си.
Фиг.4 Валонец, роден във Франция, чиито родители са от Гент. С голяма глава, не прекалено късоглав този индивид е типичен за валонско- говорящото население на Югоизточна Белгия.
Алпийци от Централна, Източна, и Югоизточна Европа
На изток от Бавария,Бохемия и Швейцария типичните алпийци са относително редки, докато не се стигне Южна Албания и Гърция; на североизток те са ограничени между Карпатите и Адриатика, където се срещат обикновено в динаризирана форма.
Фиг.1 Маджар от Пекас,Унгария. Този висок мъж е перфектен пример за Алпийска раса. Унгария е етнически смесена нация и семейството на този индивид има традиции на френско и немско смесване.
Фиг.2 Украинец от Волхинска област. Подобно на много волхианци този индивид има предимно алпийски черти , въпреки че показва тенденция на атланто-медитерански или нордически примеси,или и на двете.
Фиг.3 Тоск от Катунди, Южна Албания. В Южна Албания алпийското ядро е сравнимо с това във Франция или Бавария.
Фиг.4 Друг алпийски тоск от Югозападна Албания.
Фиг.5 Грък от Спарта. Алпийските черти се разширяват от Южна Албания през Западна Гърция до Пелопонес. В Гъция често са смесени с местни високи средиземноморски типове.
Азиатски алпийци
Алпийската раса е важен елемент в планинската зона от Сирия до Памир. Антропометрично и морфологично европейските и азиатски алпийци са по същество идентични. В случаите когато има липса на смесване азиатските алпийци имат междинна пигментация, сравнима с тази на европейските си събратя.
Фиг.1 Сирийски алпиец от Дамаск. Чертите на този индивид са типично алпийски, освен може би екстремната дължина на лицето.
Фиг.2 Друз от Шуф, южната част на Сирия. Този човек във всяко отношение е типичен алпиец. Друзите,последователи на тайна религия, основана от халиф Хаким през Средновековието, твърдят, че са произлезли от имигранти пристигнали от Йемен в Сирия през 6 век. Въпреки, че тази традиция може да не е вярна, все пак по-голямата част от друзите са късоглави и показват преобладаващо алпийски черти, които може да имат и местен произход.
Фиг.3 Арменец от Кипикия, Мала Азия. Арменците в по-голямата си част са динаризирани , но имат и малко малцинство, което представлява късоглав алпийски прототип в Мала Азия.
Фиг.4 Ирано-говорящ от Руски Туркестан. Прекрасен пример за азиатски алпиец.
Фиг.5 Планински таджик от Памир. Таджиките са предимно алпийци, сходни антропометрично с южнофренските алпийци. Те образуват последния голям аванпост на Алпийската раса на изток
Фиг.6 Алпийски изглеждащ хунза от долината Хунза, в Хималаите. Западните Хималаи от Кафиристан до Тибет се очертава да бъде убежище на расови и културни традиции. Тук се срещат нордически, средиземноморски и алпийски типове, които очевидно са се запазили в недостъпните долини на тази територия.
Средиземноморската раса в Арабия
Средиземноморската раса, в най-широк смисъл е едната от двете основни дивизии на бялата раса. Въпреки, че варират изключително в ръста си, различните видове средиземноморци, като видове постигат по- голям размер на главата и тялото от нередуцираната Горно-Палеолитна група, високите средиземноморци, а непигментираните (частично пигментираните средиземноморци са нордиди) са обикновено стройни.
Родината на Средиземноморската раса лежи някъде между Източна Африка и Средиземно море, между Индийския океан и Каспийско море, както и между египетската делта и Индия. Арабия има централно разположение в тази обширна територия, и части от нея на запад и на север от пустинята Руб ал Хали изглежда са основна средиземноморска територия.
Фиг.1 Йеменски младеж от пустинното племе Хадха. Антропогенно той е перфектен пример за изискан средиземноморски тип. Дължината на главата му е малка, а ръстът среден. Цветът на кожата му е кафяво-бял, а цвета на косата и очите е черен. Неговото чело и долна челюст са тесни. Това е характеристика на Средиземноморската раса, тъй като височината на лицето и на носа на този индивид са големи , без значение колко по-малки са другите му дименсии. Представете си този индивид с розова кожа, сини очи и руси коси ще видите колко е близък до нордическите типове. Няма съществена разлика между двете раси, освен в пигментацията. И двете раси обаче са много различни от Горно-Палеолитната група.
Фиг.2 Друг йеменец, в този случай от Бени Мадхар. Този човек е с по-нисък ръст и по-дълга глава. Той има смесени очи, притежава само 25% от чистите средиземноморски черти, като има следи от блондизъм. Черепните и лицевите дименсии на този индивид наподобяват атланто-медитеранските, които се срещат в Западна Европа и Северна Африка. Двата типа не са ясно разграничени в Арабия.
Фиг.3 Йеменец от Кхалуан. Морфологично е перфектен централно-средиземноморски тип , притежаващ тънък, орлов нос, тип често срещан, но по никакъв начин характерен само за арабите.
Фиг.4 Бедуин обитаващ сирийската пустиня.Той е по-тъмен от йеменците, но в много отношения са подобни.
Фиг.5 Член на малка група от пустинни скитници, обитаващи северните арабски пустини. Те са най-чистите средиземноморци в Северна Арабия и вероятно са представители на изключително древен елемент сред северно арабско население. Този индивид се счита за класически средиземноморски пример.
Фиг.6 Висок средиземноморец от Ирак. Иракчаните, които са преки потомци на древните месопотамци са средиземноморци. Те обаче, като цяло са по-високи, тъмнокожи, дългоглави и правокоси от арабите.
Дългоглави средиземноморци от високопланинския пояс на Западна Азия
Във високопланинския пояс на Западна Азия най-важния расов тип е умерено висок, строен брюнет от средиземноморски тип, характеризиращ се с по-голяма дължина на лицето и носа. В Сирия и Анатолия, както и в Армения и Кавказ, този тип се появява спорадично в алпийските райони и по-често в районите на алпийско-средиземноморските хибриди. В Иран и Афганистан дългоглавия тип или типове е преобладаващ.
Фиг.1 Турчин от Карпут, Източна Турция. Този умерено висок и чернокос средиземноморски турчин има забележителна дължина на главата, и особено на горната част на лицето и носа. Оригиналните селджуки и османци, които нахлуват в Мала Азия вероятно са принадлежали към същия расов тип. Подобно на финландците, турците никога не са били монголоидно изглеждащи.
Фиг.2 Сириец от Кфар Акал, който въпреки, че има малко по къса глава от преобладаващия тип в Сирия запазва съществените характеристики на дългоглавия и дългонос средиземноморски прототип разпространен в този район.
Фиг.3 Дългоглав арменец от Карпут. Дългоглавите арменци са рядко срещани. Този индивид е перфектен пример на дългоглав, висок и с дълго лице средиземноморски прототип, различен от преобладаващия расов тип сред арменците.
Фиг.4 Черкез от Северозападен Кавказ. Кавказките народи включват в техния расов репертоар силен чернокос средиземноморски елемент от вида, посочен по-долу. Това е особено добре разпространено сред черкезите, за които този индивид представлява добър пример.
Фиг.5 Този средиземноморски прототип с дълго лице е характерен за туркмените и някои планински области в Северен Ирак и Афганистан.
Дългоглави средиземноморци от западноазиатските планински райони: Ирано-афганската раса
Основните антропометрични функции, които различават Ирано-афганската раса са екстремната височина на черепа, височината на лицето и дължината на носа.
Фиг.1 Лур от Луристан, Иран. Този персиец показва преувеличени стойности на носова изпъкналост, които често се свързват с този клон на Средиземноморската раса, ендемични сред близко-източните народи. Освен изпъкналия нос друга характеристика е полегатото чело, а долната челюст е дълбока.
Фиг.2 Същите расови характеристики са характерни и за кюрдите.
Фиг.3 Чертите на лицето на този индивид са типично ирано-афгански.
Фиг.4 Представител на племе населяващо Източен Афганистан.
Фиг.5 Този афгански младеж притежава висок, издължен череп характерен за Ирано-афганската раса.
Фиг.6 Представител на племе в Североизточна Сирия, имащ същата височина на черепа отбелязана по-горе.
Фиг.7 Подобен на човека от предната снимка афганец, населяващ Източен Афганистан. Антропогенно той наподобява хората от Курганската култура, които нахлуват от Азия в Европа през 3-тото хилядолетие пр. Хр. (арийското нашествие)
Фиг.8 Този персиец от Техеран изглежда, че принадлежи към същия клон на Ирано-афганската раса като предходните две фотографии.
Циганите,чернокожите средиземноморци и южноарабските ведоиди
Циганите, за които се смята че са напуснали родината си в долното течение на река Инд в началото на нашето хилядолетие и които пристигат в Европа 4 века по-късно, принадлежат, когато са несмесени с по-тъмни и ниски расови типове към средиземноморски подтипове, често срещани в Индия.
Фиг.1 Сръбски циганин, очевидно сравнително чист, който показва характерната циганска комбинация от права черна коса, черни очи, и тъмна кожа със средиземноморски черти на лицето.
Фиг.2 Английски циганин, който въпреки че притежава някои нецигански черти като сини очи и други характеристики от нецигански произход, този индивид има кафеникава кожа, лъскава черна коса и тъмнокафяви очи. Той очевидно е сравнително чист представител на циганския прототип.
Фиг.3 Този средиземноморски подтип с тъмна кожа, черни очи и тъмни прави коси се появява периодично в южната част на Ирак и по протежението на Персийския залив. Произходът и принадлежността на този тип все още не са добре изяснени.
Фиг.4 В Южна Арабия, южно от пустинята Руб ел Хали, населението съдържа средиземноморски слоеве, представители на небяла расова група, изключително сходни с ведоидите от остров Цейлон и къдравите аборигени от Австралия. Цветът на кожата на този индивид е доста тъмен и спокойно може да мине за абориген.
Фиг.5 Груб вид на Хадхрамаути, който представлява смес между ведоидски елементи и Средиземноморска раса, или може да се покаже като по-малко екстремен пример от предния.
Фиг.6 Груб тъмнокож тип от Рувала. Между северноарабските бедуини , освен по-деликатно оформените средиземноморски типове, се срещат и лица, които показват връзка с ведоидски елементи от другата страна на пустинята, а може би с дълбоко пигментирани елементи от Южен Ирак. Населението, което притежава тези расови елементи няма нормалните 25% на зараждащ се блондизъм характерен за повечето средиземноморски видове.
Негроидната периферия на Средиземноморската раса
В пустините и планините на Етиопия, Еритрея и Сомалия е установено наличието на няколко свързани средиземноморски типове, смесени в различна степен с негрите. На запад с частично белите судански негри, на югозапад частично с хамитите в Кения и Уганда, представляващи продължение на периферната средиземноморска расова площ. На север те са свързани с напълно белите египетски и берберски роднини в Северна Африка.
Фиг.1 Този сомалиец е най-близко изглеждащия до бял човек сред неговите хора. Крайно стеснените глава и лице, правия носов профил, изпъкналата брадичка формират по-малко негроидните му черти в сравнение с неговите сънародници. Видът на този сомалиец е член на много древен средиземноморски расов тип.
Фиг.2 Този индивид е висок, строен семито-говорящ етиопец. С изключение на формата на косата му, всъщност той е бял средиземноморец. Кожата му е бледо жълтеникава, оттенък често срещан сред мулатите.
Фиг.3 Този хамито-говорящ индивид има къдрава коса, но не е специално негроид. Налице е ненегроиден късоглав тип в Етиопия. Този субект показва някои черти характерни за този тип.
Фиг.4 Средиземноморски черти се откриват сред негрите бежа и бушарин в Судан, като са по характерни за жените. Тяхната структура на тялото и формата на гърдите, както и чертите на лицето и формата на косата, особено показват това. Тази жена е по-малко негроидна от мнозинството от населението.
Средиземноморци в Северна Африка
Фиг.1 Жител на оазиса Карга. Този изключително дългоглав, с ниска височина на черепа и относително малък нос средиземноморски тип е характерен за населението на оазисите в либийската пустина, в Сива, където се говори берберски и сред арабо-говорящите от Карга.
Фиг.2 Висок и строен арабин от Северна Африка. Неговия тесен и изпъкнал нос, както и плоското му чело са характерни за арабите в Северна Африка.
Фиг.3 Млад туарег от района на Тимбукту. Този туарег показва ясните средиземноморски черти на южно сахарските бербери.
Фиг.4 Средно висок, дългоглав алжирски кабил.
Фиг.5 Малка средиземноморска раса, може да бъде взета като пример за Северна Африка. Този индивид е от Южно Мароко.
Фиг.6 Друг стандартен средиземноморски тип в северната част на Мароко. Тези два индивида могат да се считат за средиземноморските нашественици, които през Неолита нахлуват в Западна Европа през Гибралтар.
Малка Средиземноморска раса в Южна Европа
Най-ранните нашественици през Неолита в южната част на Европа са чернокоси средиземноморци с малък до среден ръст и средни размери на черепа.Представители на този вид могат да бъдат открити от Крит до Португалия.
Фиг.1 Жител на остров Крит, перфектен представител на малката Средиземноморска раса . Този вид може да се определи като най-разпространен тип по времето на минойците.
Фиг.2 Друг типичен представител на същия расов тип от района на Неапол, Италия. Единствената нетипична особеност на този индивид са сините му очи.
Фиг.3 Средиземноморски испанец.
Фиг.4 Много тъмнокож, с голяма и дълга глава средиземноморец от Португалия, с гъста коса и силно окосмяване по тялото. Много португалци принадлежат към този средиземноморски подтип, който също се среща и в южната част на Италия и може би е един от най-ранните средиземноморски елементи, които пристигат в югозападната част на Европа.
Атланто-средиземноморци от Югозападна Европа
Към края на Неолита в западните средиземноморски страни нахлува висок и дългоглав средиземноморски подтип, като някои нашественици преминали Гибралтарския проток и нахлули в Британия и Скандинавия.
Фиг.1 Италианец от района на Дженоа.
Фиг.2 Французин от Тулуза. Атланто-средиземноморската раса е важен елемент в южната част на Франция.
Фиг.3 Метрично и морфологично перфектен пример за късно неолитна раса. Съвременен атланто-средиземноморец от Португалия.
Фиг.3 Дългоглав испански баск от Баската провинция. Подобно на много баски, той е с изпъкнал нос, тясна долна челюст и със сини очи.
Синеоки атланто-средиземноморци
Наблюдава се тенденция на висок, изключително дългоглав атланто-средиземноморец в комбинация на черна или тъмно- кестенява коса и сини очи. И четиримата мъже показани тук притежавата тази комбинация, всички са високи на ръст, а дължината на черепа надхвърля 200 мм. Всички те са от райони близо до морето и са силно повлияни от мегалитните навигатори.
Фиг.1 Сицилианец от Месина. Единствената нетипична черта е прекомерно широката долна челюст.
Фиг.2 Испанец от Виго, Северозападна Испания.
Фиг.3 Чернокос ирландец от Донегал. Очевидно всички неолитни нашественици в Ирландия са високи. Ширината на черепа на този индивид е нетипична.
Фиг.4 Шотландец от Айшър. Типичен пример на оцелял от Неолита индивид.
Средиземноморци във Великобритания
Атланто-средиземноморците не са единствените членове на средиземноморския клон, които нахлуват в Британия, малките средиземноморци са по-често срещани в Уелс и в териториите от Мидландс до Глазгоу. С напредването на индустриалната революция населението на тези два региона се е увеличило значително и през последните 2 века процентът на средиземноморците сред британското население е нараснал.
Фиг.1 Ланкашърец от Блекбърн. Строен средиземноморец с изключително тесен нос и долна челюст. Той представлява характерен тип за Мидландс.
Фиг.2 Подобен британски средиземноморски елемент.
Фиг.3 Уелсец от Кардиф. Абсолютната дължина на главата, по-тежката лицева структура и по-малко изпъкналия нос показват различен средиземноморски тип от горните два.
Фиг.4 Средиземноморски шотландец от Пейсли.
Понтийски средиземноморци
По северните и западните брегове на Черно море са открити популации от чернокоси средиземноморци от обобщен вид, наречен понтийски от руските антрополози, който е със среден до висок ръст и изглежда е свързан от една страна с атланто-средиземноморците и от друга с дългоглавите средиземноморци от Мала Азия и Кавказ. Освен по крайбрежието на Черно море те се срещат спорадично и в Русия, Полша и в страните по горното течение на река Дунав. Те изглежда представляват ранното население на Сърбия и Албания. Точната им археологическа история още не е проследена, както и връзката им с дунавските нашественици в Централна Европа в началото на Неолита, все още е неясна. Физическия им тип не отговаря на ранните дунавци.
Фиг.1 Българин от Чепеларе. Един отличен премер за Понтийски средиземноморски тип, с изключение на прекалено малката височина на черепа. В България този средиземноморски тип представлява мнозинството от средиземноморското население.
Фиг.2 Молдовски фермер. Този средиземноморски тип е често срещан в Румъния, в равнините на Влашко и Молдова, както и в България, но в голяма степен заменен с късоглава форма в района на Карпатите.
Фиг.3 Този човек, който е отличен пример от въпросния тип, произхожда от района на Вилнюс, с баща литовец и майка полякиня. Този тип е признат от полските антрополози като елемент в населението на страната им, и го определят като средиземноморски.
Фиг.4 Чех с понтийско средиземноморско влияние, нехарактерен за чешкото население, което в по-голямата си част е късоглаво. Бохемия е почти последния западен пост на този тип, но са открити индивиди и в Бавария.
Нордическа раса: примери за кургански произход
Нордическата раса е частично депигментиран клон на средиземноморския расов клон.Това вероятно е раса съставена от 2 или повече средиземноморски черти, депигментиран отделно или във връзка с прогресивен еволюционен процес. Нордическата раса в Източна Европа, Азия и Северна Африка може би има отделно развитие или е просто депигментиран средиземноморски вид. Този расов тип е основен за хората осъществили арийските нашествия преди 5000 години.
Фиг.1 Фин от кургански тип, с пепеляво-руса коса и сиви очи. В пропорциите на главата и лицето е подобен на курганоподобния ирано-афгански подтип. Приликата още повече се засилва, ако разликите в пигментацията се игнорират. Метричните и морфологичните характеристики на този индивид са напълно подобни на средиземноморските, няма данни за примеси от хора от Горен Палеолит.
Фиг.2 Швед от Зондерхамн, представител на същия вид, със сходни дименсии. Населението на Швеция е предимно нордическо, оцелелите от Горен Палеолит са многобройни само по протежението на югозападния бряг.
Фиг.3 Нордически датчанин от Ютланд, също показващ кургански произход. Лицето му има екстремна дължина, обща черта с древния кургански череп.
Фиг.4 Този висок, строен англичанин, с пепеляво-руса коса е екстремен пример за кургански произход. Този расов тип нахлува в Британия през Бронзовата епоха заедно с късоглави видове, както и през Късната Желязна епоха като част от нордическото нашествие.
Нордическа раса: примери за дунавски произход
В контраст с предишния тип този показва по-малко или никакво влияние на Курганската култура, докато показва връзка със средноглавите дунавци.
Фиг.1 Норвежец от Дромен, близо до Осло. Главата му има абсолютно среден размер, сравнима с малкия чернокос средиземноморски подтип. Ръстът също е малък.
Фиг.2 Средноглав англичанин от Саутхямптън, чиито малко лице, вдлъбнат профил, кръгла форма на носа, в комбинация с висок череп показва близко сходство с останките от скелети на дунавци от Неолита.
Фиг.3 Галисиец от смесен украинско-полски произход , отличен пример за дунавски тип.
Фиг.4 Литовец, който въпреки че е късоглав също принадлежи към дунавския тип.
Нордическа раса: халщатски и келтски типове от Желязната епоха
Фиг.1 Норвежец от Дрангедал. Този вид е свързан с Халщатската Желязна епоха в Централна Европа и не нахлува в Скандинавия преди 1-то хилядолетие пр. Хр. От тогава той до голяма степен е заместен в Централна Европа, но е намерил убежище в Швеция и източните долини на Южна Норвегия.
Фиг.2 Англичанин от Лондон, който принадлежи към същия нордически тип. В Англия този тип до голяма степен е вдъхновен от англо-саксите и датчаните.
Фиг.3 Англичанин от Ипсуич. Повечето англичани принадлежат към този местен древен келтски тип, който идва от Югозападна Германия с келтите и се диференцира с ниска височина на черепа, по наклонено чело и по-голяма изпъкналост на носа. Цветът на косата е по-често кестеняв отколкото рус.
Фиг.4 Нордическия тип от Желязната епоха е особено важен в Ирландия, където германо-говорящите халщатски нордиди, никога не нахлуват. Този индивид от графство Клеър, с наклонено чело, орлов нос и кестенява коса е отличен пример.
Фиг.5 Специална група от населението, до голяма степен продукт на изолация, се е развила на Аранските острови. Тук местния нордически тип се характеризира с голяма дължина на черепа и изключително малка височина на главата, голяма дължина на лицето и носа, със сини очи и с руса или червена коса.
Фиг.6 Човекът на снимката е относителен брюнет за неговата група и има изключително ниска височина на черепа- само 110 мм. Той илюстрира принципа, че по-ниската височина на черепа е за сметка на по-малкото руси елементи на Аранските острови. Тази характеристика, в малко преувеличена форма характеризира келтския нордически тип като цяло.
Екзотични нордиди
На тази плоча са показани портрети на нордиди от места отдалечени от тяхната най-голяма концентрация в Северозападна Европа.
Фиг.1 Руснак от Харков. Неговия дом е второстепенен нордически център и вероятно е имало концентрация на нордиди от времето на скитите. Нордическия тип се среща в горните социални нива на Русия, това може да се обясни със задържането на оригиналното славянско расово състояние и отчасти от вливането на скандинавска кръв, по време на формирането на руския народ. Други нордически елементи може да са усвоени, както от иранците, така и от фините.
Фиг.2 Чуваш от Чувашката република в Източна Русия. Чувашите, които са татаризирани фини, включват частично монголоидни форми, а също нордически и нордическо-ладожки хибриди. Чувашът показан тук е нордид , с дълго лице, тесен нос и неговите нордически характеристики произлизат от фините или от иранските и тюркско-говорящи нордиди от Централна Азия, донесени от скито-сарматите и тюркските нашественици.
Фиг.3 Албански нордид от Лума. Те се срещат и в Североизточна Германия, където има традиционни селища на германци, и където ранното славянско влияние е силно.
Фиг.4 Португалец от Траш ос Монтес, който показва силни нордически черти. Нордидите тук се срещат в северната част на Испания и Португалия. Те са останки от дните на келтските миграции.
Фиг.5 Рифианец от крайбрежното село Айдир (Мароко).В пигментацията, метрично и морфоложки е толкова съвършен нордид, какъвто можете да срещнете в Северна Европа. Най-древните нордиди в Северна Африка са отбелязани в египетските монументи от Средното царство, а може би и по-стари. Те съществуват и до днес, най-вече в планините Риф, на Канарските острови и в планините Джурджура и Аурес в Алжир.
Фиг.6 Кабил от Северен Алжир. Северно-африкански нордид с по-малка глава.
Нео-дунавци
Терминът “нео-дунавски” е бил използван за да се определи общ клас руси или частично руси късоглави индивиди от Централна и Източна Европа. Той се е получил при смесване на Нордическата с Ладожката раса. Този тип е много разпространен сред съвременните славяни от Полша и Русия, а също и сред някои източни германци и австрийци.
Фиг.1 Белорусин от Минск
Фиг.2 Украинец от Волхин, където този тип е особено добре представен. Формата на върха на носа и горната устна произтичат от ладожкия прототип. Тези характеристики като правило са по-силно изразени при жените отколкото при мъжете.
Фиг.3 Германец от Саксония, където този тип е най-разпространен от където и да било в Германия. Обърнете внимание на изключително малкото разстояние между очите, в съчетание с нисък носов корен и екстремна късоглавост.
Фиг.4 Късоглав австриец от околностите на Линц. Въпреки, че има по-малко ладожки черти, отколкото другите примери, този индивид притежава комбинация от нео-дунавската почти кълбовидна форма на главата, нисък носов скелет, повишен носов връх, изпъкнала горна устна, силни бразди при бузата и блондизъм.
Смесена Нордическа раса с палеоевропеидни елементи (трьондерски тип)
През цялото западноевропейско пространство, от Британия до балтийските държави , както и далеч на юг- южната част на Белгия, Южна Германия и Карпатите Нордическата раса се е смесвала обилно с различни видове нередуцирани оцелели след Горен Палеолит елементи.
Фиг.1 Норвежец от Берген, метрично в по-голямата си част е нордид, но с висока средноглава форма на черепа, голяма височина на главата и форми на носа и устата характерни за Брюн и Бореби. Този вид е наречен Трьондер от норвежките антрополози, поради голямата му концентрация в Северен и Южен Трьонделаген. Този тип има “ирландски” вид, показващ връзката му с палеолитните елементи в Ирландия.
Фиг.2 Морски капитан от Берген, от същия вид. Той е късоглав поради увеличената ширина на главата, непридружена от съкращаване на дължината. Трьондерския тип обикновено е с по-висок череп, дълго лице, по слабо дългоглавие, по-тежка структура на тялото и лицето от Халтщатския нордически тип.
Фиг.3 Подобните на Трьонделаген типове в никакъв случай не се ограничават само с Норвегия. Този индивид е латвиец от Курланд, предимно нордид, но с по широк череп и по-малко деликатни черти на лицето от класическия нордид от Желязната епоха. Нордидите от този общ клас са често срещани в балтийските републики.
Фиг.4 Шотландец от Морайшър, висок, с голяма глава, кестеняв, с изключително дълго лице и висок череп. Той представлява местен северно британски Трьонделаген, получен или чрез асимилиране на елементи от Горен Палеолит, или чрез привнасяне от келтското нашествие, или от Скандинавия.
Смесена Нордическа раса с палеоевропеидни елементи (Фалска раса)
Фиг.1 Холандец от Хелдерланд, Северна Холандия. Хелдерланд и Фризланд са дом на нордиди с дълги лица и високи черепи , показващи кургански или Брюн/Бореби тенденции. Този индивид е със среден черепен индекс и с орлов нос. Той обаче е сравнително малко променен нордид.
Фиг.2 Германец от Шлезвиг-Холщайн. Той е много рус нордид, с относително голям размер на тялото, с големи размери на главата и лицето, при смесване с Бореби, но морфологичните особености на главата и лицето си остават по същество нордически.
Фиг.3 Също толкова рус екземпляр от Хановер, много по-късоглав с намалена дължина на главата. Този нордид, с къса форма на главата и тежка структура на тялото, причинени от смесване с Бореби е основен елемент от населението в Северна и Централна Германия.
Фиг.4 Галисийски поляк с тежка структура на тялото, притежаващ светла червена коса и къса глава. Това е славянски двойник на типът от Северна Германия. При него е изразен по-силно нордическия расов характер.
Смесена Нордическа раса с алпийски и бореби елементи
В южната част на Холандия и Белгия, както и в Северна Франция съществува късоглав преходен елемент между Алпийската раса и Бореби. При смесването с нордиди се получават елементи с големи къси или полукъси черепи, с умерен блондизъм и среден ръст.
Фиг.1 Холандец от Северен Брабант. Отличен пример за този нордически тип.
Фиг.2 Фламандец от Западна Фландрия, Белгия, със светлата си коса също е толкова представителен пример.
Фиг.3 Германски швейцарец от Берн. Както много швейцарци, живеещи по поречието на Рейн, той до голяма степен има преобладаващо нордически черти с лек примес от Алпийска раса или Бореби, или и двете. Швейцарците имат по-нордически профил от южните германци.
Фиг.4 Французин от северната част на Франция. Преобладават нордическите черти на лицето, но е силно късоглав. Той представлява основен елемент от северната част на Франция.Този тип, който някои френски автори наричат “галатийски”, исторически е донесен от келтите.
Принципът на динаризация
От Франция до Македония, и от Истанбул до Самарканд, са открити популации, които имат характерна морфология на лицето и черепа; с къс череп, често плосък в тилната част, тилен отвор и приложение в ушния канал, лицето често е издължено, а носът е силно изпъкнал. Хората, притежаващи тези характеристики са класифицирани в една или повече раси; динариди в Европа, арменоиди в Азия, Норик, който включва руси типове. Принципът на получаване на тази раса е следния: 33% или по-малко черти от средиземноморския клон, късите черепи са наследство от Алпийската раса, чиито черти преобладават сред динаридите.
Лесно може да се види, че динаридите, арменоидите и Норик не са исторически и етнически единни, но следват еднакъв процес на образуване, проявяващ се и на други места. Има едно важно изключение от това правило. През Бронзовата епоха динаризирани средиземноморци разпространяват знанието за метала в Източното Средиземноморие, в Централна Европа, и на британските острови. В този случай динаридите от Близко- източния тип всъщност нахлуват в Европа, и техните потомци могат да се видят днес в страни като Англия.
Фиг.1 Динаризиран германец от Хайделберг, въпреки че лицето му показва преувеличена степен за всички критерии на динаризация, голямия размер на черепа му е необичаен за динаридите и показва наличие на нередуцирани горно- палеолитни фактори. Този индивид може да се нарече Норик, тъй като средиземноморския елемент е безспорно нордически, и вероятно нордически от кургански тип.
Фиг.2 Норик от Берлин. Плитката носава депресия и голямата дължина на носа са забележими. Норик са изключително разпространени в източната част на Германия.
Фиг.3 Поляк Норик от Галисия. Този тип е характерен за много от южните и западните поляци.
Фиг.4 Коми, представител на източните финландски племена в Русия. Този индивид илюстрира основните нордически черти сред финландците.
Европейски динариди: Ι
Фиг.1 Англичанин от Йоркшир. Отличен пример за динарските моряци, които нахлуват в Британия през Ранната Бронзова епоха. Този човек може да се счита за късоглав представител на културата Бел Бейкър.
Фиг.2 По-малко динаризиран холандец от Северен Брабант.
Фиг.3 Французин от Лион; типичен пример за местен средиземноморско-алпийски продукт, особено добре представен в Североизточна Франция.
Фиг.4 Словак от Тршока. Въпреки, че чехите са предимно алпийци, моравците и словаците са динарци.
Европейски динариди: ΙΙ
Фиг.1 Друг словашки динарид, в този случай с изключително дълго лице.
Фиг.2 Италианец от провинция Анкона, Северна Италия. Динаризираната алпийско-средиземноморска комбинация е характерна за повечето северни и централни италианци.
Фиг.3 Подобен пример от провинция Прозиони, Централна Италия. Тези динаризирани италианци, често са дебели и набити.
Фиг.4 Маджар от Йоси, Унгария. Този динаризиран алпиец е много характерен за маджарите от ладожки прототип.
Европейски динариди: ΙΙΙ
Фиг.1 Руски благородник от полски и руски произход, въпреки че е силно динаризиран този индивид притежава широка долна челюст.
Фиг.2 Румънец от село в Карпатите. Изключителен пример за европейски динарид.
Фиг.3 Хърватин от Истрия. Освен Карпатите, районът между Тирол (Австрия) и Албания също има най-голяма концентрация на Динарска раса в Европа. Този предимно рус хърватин е отличен пример за динарското население в северната част на бивша Югославия.
Фиг.4 Черногорски динарид. Повечето от черногорците имат много големи глави и показват тенденции на смесване с палеоевропеидното население. Представения индивид е типичен динарски елемент в Черна гора; брюнет, като повечето сърби, и с по-късо лице от динаридите в Албания например.
Европейски динариди: ΙV
Фиг.1 Мюсюлмански сърбин от Дибра. Този индивид, както повечето от сънародниците си е висок брюнет, с малък череп и къса глава.
Фиг.2 Албанец от Пука.
Фиг.3 Висок, строен и дългоглав динарид от Клементи, Северна Албания. Северна Албания е може би най-динаризираната част на Европа.
Фиг.4 Рус албанец от Задрима; класически Норик.
Фиг.5 Екстремно динаризиран албанец.
Фиг.6 Динарски грък от Епир. Много гърци, особено епирците са динариди.
Динариди в Западна Азия: Ι
В Мала Азия, Сирия, Армения, Кавказ и Туркестан населението основно е от алпийски тип с динарски и местни средиземноморски типове. Азиатските динариди се наричат арменоиди.
Фиг.1 Турчин от Истанбул. Малък череп, къса глава, този индивид е екстремен тип динаризиран анадолски турчин. Турците са (а) средиземноморци от местен кападокийски произход и (б) ирано-афганци нахлули с турските елементи. Западните турци имат кафяво-бял цвят на кожата, при източните турци нараства процентът на тъмния цвят, както е при арменците и кюрдите.
Фиг.2 Подобен късоглав турчин от Кхозат, Анадола, със силни следи на блондизъм.
Фиг.3 Тъмнокож турчин от Карпут, Източен Анадол.
Фиг.4 Асириец от южните планини на Армения. Асирииците са християни, които са дошли в Армения от Ирак преди 670 години, и които сега са късоглави като арменците. Точния им етнически произход е трудно да се определи.
Динариди в Западна Азия: ΙΙ
Фиг.1 Сириец от Дамаск; перфектен пример за сирийски динарид. Сирийците са като цяло динаризирани, съдържащи средиземноморски елементи от арабски произход.
Фиг.2 Ливанец от Баалбек. Ливанците като цяло са по-късоглави от сирийците. Този индивид е по-дългоглав от повечето ливанци и по чертите на лицето клони към алпийски прототип.
Фиг.3 Сириец от Бека’а с черепен индекс почти 100 (екстремно късоглав)
Фиг.4 Друз от областта Шуф, в лицето този индивид прилича на йеменец, от които друзите като цяло твърдят че произхождат.
Арменоидна раса (Предно-азиатска раса)
Фиг.1 Арменец от Истанбул. По чертите на лицето той е класически арменоиден тип. Както повечето арменци, той е с тъмна кожа.
Фиг.2 Арменец от Карпут. Обърнете внимание на екстремната дължина на лицето, характеристика която отличава арменците от турците, които са с къси лица.
Фиг.3 Висок, строен арменец от Ван; типичен източен арменец, който има по-светла кожа и по-дълги тяло, лице и череп от западните арменци.
Фиг.4 Арменец от Ван с розово-бяла кожа, сини очи и средно- кестенява коса, въпреки че е късоглав, този индивид показва доказателства за нордическите елементи, които носят на арменците техния индо-европейски език.
Динаризирани форми от Арабия и Централна Азия
Фиг.1Висок динаризиран арабин от Джида.
Фиг.2 Пример от същия тип намиращ се по йеменското крайбрежие.
Фиг.3 Динаризиран Хадхрамаути, частично рус. Средиземноморските елементи в Хадхрамаути са често динаризирани.
Фиг.4 Екстремен пример на късоглав арабин от Оман.
Фиг.5 Ирано-говорящ от Туркестан, показва динаризирана форма обичайна за ирано-афганския тип открит на територията на Иран.
Фиг.6 Таджик от Самарканд, расово е динаризиран ирано-афган.
Евреите:Ι
Историческите евреи от библейския период в Палестина говорят на семитски език и са съставени от различни средиземноморски расови типове, които са смесени заедно по време на формирането на еврейския народ. Тези средиземноморски черти включват малък средиземноморски тип, подобно на йеменските араби, и по-високи дългоглави типове с тенденция на изпъкналост на носа, срещащи се сред ирано-афганските народи и хора с прав нос предимно атланто-средиземноморци, внесени от филистимците.Евреите започват експанзията си от Палестина още от Вавилонския плен. Заселват се в голям брой в Месопотамия, а от там нахлуват и в Централна Азия. През елинистичния период те нахлуват в Мала Азия, в района на Черно море, както и в Египет.Според римляните те се заселили в Италия, Франция и Испания, в особена концентрация в Испания и градовете в Райнланд (Германия). През 1492 г. евреите са прогонени от Испания и техните потомци могат да се открият в различни страни от Средиземноморието, особено Мароко, Гърция и Турция. Райнландските евреи, преследвани по-време на Първия кръстоносен поход се преместват на изток в Полша, Украйна и други страни от Централна Европа, където се срещат и сливат с елинистките евреи, които пък се придвижват на запад. Двете групи се смесват и германския език се въвежда сред тях , поради по голямата-многобройност на западната група. Съвременните ашкенази, които говорят идиш са потомци на тази група. Расово до голяма степен те запазват техния средиземноморски характер, като добавят и алпийски черти, често динаризирани. Алпийските, както и нордическите страни са в резултат на смесване във Франция и Германия, преди тяхното заминаване на изток. Най-устойчивите палестински средиземноморски черти, евреите са запазили най-вече в лицето.
Фиг.1 Група йеменски евреи от Сана. Чисто средиземноморските и по-същество еврейските черепни характеристики могат лесно да се видят. Те вероятно са най-близки до оригиналния еврейски прототип сред съвременните евреи.
Фиг.2 Евреин от Мароко. Този берберо-говорящ евреин живее в Мароко още преди арабското нашествие, въпреки това те се различават лесно от берберите.
Фиг.3 Евреин от същия район.
Фиг.4 Група берберо-говорящи евреи.
Евреите:ΙΙ
Фиг.1 Сефаридски евреин от Мала Азия.Този испаноезичен евреин е добър пример за сефаридски средиземноморски тип; неговия черепен индекс обаче е много висок, поради абсолютно малката височина на черепа. Междуорбиталното разстояние е тясно, както и всички ширини на лицето.
Фиг.2 Американски евреин ашкенази (Масачузец), чиито родители са от Украйна. Кестенява коса и сини очи, значително късоглав, той все още запазва чертите на лицето на палестинския средиземноморски расов тип, датиращ още от времето на аморейците.
Фиг.3 Американски евреин ,с майка родена в Литва. Този индивид, въпреки че е с черепен индекс 81 е добър пример за средиземноморски тип с прав нос, характерен за несмесените евреи.
Фиг.4 Американски евреин (Ню Йорк), чиито предци са живели няколко века в Райнланд и вероятно са се заселили там през римско време. Расово този индивид е нордид, като показва малко или никакви физични доказателства за еврейско потекло.
Евреите:ΙΙΙ
Фиг.1 Висок, рус, дългоглав евреин от Илинойс, чиито родители са родени в Русия. Антропометричните му характеристики са нордически, с изключение на върха на носа, който показва ненордически тенденции. Подобно на много американски евреи този младеж няма еврейско изражение на лицето.
Фиг.2 Екстремно висок, дългоглав евреин, също от Илинойс, чиито баща е роден в Полша. Брюнет, късоглав, морфологично този индивид не изглежда евреин в популярния смисъл на думата.
Фиг.3 Евреин от Ню Джърси, с родители от Литва и Русия. Морфологично е най-близко до ашкеназите- централно-еврейски тип.;
Фиг.4 Евреин от Илинойс, с родители от Русия.Въпреки, че морфометрично е средноглав, този индивид е близко до прототипа с алпийски елементи, придобит от евреите в Западна Европа, преди техния поход на изток.
Фиг.5 Евреин от Масачузец, с литовски родители. Расово той е напълно алпиец.
Фиг.6 Централно-азиатски евреин от Бохара, член на древна и изолирана еврейска колония. Този индивид показва алпийски характеристики, придобити при смесване с таджиките. Малцина евреи показват монголоидни черти.
Фиг.7 Друг евреин от Бухара, чисто динаризиран. Стария еврейски средиземноморски елемент в Централна Азия е заменен от алпийския такъв. Всички или почти всички расови типове сред евреите, показват наследствени физически доказателства за палестинския им произход.
