Свръхпроводимостта е явление, при което се губи електрическото съпротивление. Някои материали имат свойството да губят електрическото си съпротивление когато се охлаждат под определена температура. От много области на научните изследвания не може да бъде пренебрегната тази така наречена свръхпроводимост.
По-малко централи, по-малко парникови газове, по-малко разходи. Могат да се спестят огромни количества електроенергия, ако физиците открият ключът към свръхпроводимостта при стайна температура. По обективни причини свръхпроводимостта при различните материали е обект на дискусии.
Свръхпроводимостта е открита през 1911г. от холандския физик Хайке Кемерлинг Онес (с голям принос е и немският физик Валтер Майснер), който забелязва че при температури под минус 269 градуса по Целзий, живакът спира да губи електрическия ток.
Повечето свръхпроводници не могат да прехвърлят критичната си температура от 0 К (–273.15 °C, т.н. Абсолютна нула).
Свръхпроводниците намират различни приложения в техниката. Те могат да се използват като електромагнити, проводници в електрически вериги, в медицината, в транспорта (в момента има влакове, които използват свръхпроводимостта като източник на енергия) и други.
