Природна география на Южна Америка
Географско положение на континента Южна Америка
Континента Южна Америка е разположен изцяло в Западното и с по-голямата част – в Южната полукълбо- Към континента принадлежат островите Огнена земя като негово южно продължение и Фолкландски /Малвински/острови по на изток в Атлантическия океан, както и островите Галапагос около Екватора в Тихия океан,а Чилийските острови /подобно на Огнена земя/ са непосредствено свързани с него.
Крайни точки на континента: – на север – н.Галинас на п-в Гоахира- 12°25’с.ш.
– на юг -н..Фроуърд на Магелановия проток -5З.°54/ю.ш. или н.Хорн южно от Огнена земя – 55°59’ю.ш.;
– на запад.- н.Париняс – 81°20’з.д.;
– на изток – н Кабу Бранку – 34°48′ з.д/на 2000км от Африка/
Общ преглед на морфоструктурното развитие, релефа,климата и водите на: континента Южна Америка
Простирането на континента от север на юг е 7500км, и от запад на изток -5170км в най-широката му част /около 5°ю.ш./, а площта му заедно с островите е 17 757 000км /11,9% от сушата на Земята/. Има слабо разчленена брегова линия — островите и полуостровите заемат едва 1,5% от общата му площ.
А. Морфоструктурно развитие и релеф
I. Основни морфоструктури изграждащи континента:
1.Платформени – по-голямата източна част от континента/ на изток от Андите/ е изградена от Южноамериканската платформа – част от основа на платформата са издигнатите й части в Бразилската и Гианската планинска земя и в Патагонското плато. За тях са характерни колебателни движения, съпроводени с разломявания, внедряване на оранитни интрузии, изиване на лавови покривки, особено големи в Бразилската планинска земя, известни като бразилски трапи. Върху огромни огънати/ потънали/ части от платформата във вид на синеклизи са обаразувани обширните низини: Оринокска, Амазонска, Лаплантска.
2. Гънкови структури :
– стари гънкови стръктури, образувани през горния палеозой/ херцинския тектонски цикъл/ , изграждат Пампаските сиери, западно от Пампата с главна верига, наричана Сиера де Кордоба;
– млади кънкови структури, образувани през мезозоя/ староаплийски/ и неозоя/ младоалпийски тектонски цикъл /, изграждат Андите в западната притиоокеанска част на континента – имат характерен алпинотипен строеж редуване на нормални гънки с поляния и надхлъзвания на гънки/ навлаци/. Разсядания, съпроводени с образуване на богати полезни изкопаеми/ богата металогения/ . Отличават се с проява на активна вулканска дейснот, по-силно изразена отколкото в Кордилерите в Северна Америка – главноти било е увенчано с голям брой угаснали / над 100 / и действащи вулкани /28/, някои от които са най-високите вулкани на Земята Ъупунгато / 6800м/, Люляйляко / 6723м/ и др. Мощните ефузивни покривки носят името андезити/ по името на панината/
II. Особености на съвременния релеф – формиран от основните морфоструктури, които изграждат сушата на континента и частично моделиран през плейстоценското континентално заледяване, обхванало най-южните части на континента, следи от което са моренните валове в Патагонското плато и льосовите покривки /навети в периглациалната област/, върху които впоследствие е развита Пампата /тревисти пространства/- върху черноземи/, както и от планинското заледяване в Андите с много по-големи размери от съвременното.
Според надморската височина и в. Южна Америка, подобно на Северна Америка се очертават три меридионално простиращи се зони: западна високопланинска, заета от Андите с най-висок връх Аконкагуа /6960м/; средна низинно-равнинна заета в посока север-юг от : низината на р. Ориноко, низината на р.Амазонка/Амазония/ равнината Гран Чако, низината на р.Рио де ла Плата и Патагонско плато с денивелация към Атлантическия океан и най-ниска точка на континента депресията Салинас Грандес на п-в Валтес /-40м/,; южно от залива Сан Матиас; източна ниско и среднопланинска, заета от Гианската и Бразилската планинска земя с най-високи дялове и върхове около 3000м. Средната височина на континента е 580м.
Климат – в по-голямата част от континента преобладават топлите екваваториален и тропичен климат като основни и преходни пояси и само в най-южната стеснена част – умерен.
Климатични пояси :
1. Екваториален – обхваща непрекъсната ивица около Екватора от Тихия океан праз Андите и Амазонската низина като не стига до Атлантическото крайбржие влажен океански по западното крайбрежие с най-големите валежи за континента в станция Андагоя /7140мм/ и постоянно високи температури /26-28°С/ и малки амплитуди/годишни до 2° и денонощни 8-10°/ с височинна етажираност на климатични пояси в Андите – от горещ с годишна температура 20-25° в подножията/ тиера калиенте/, през умерен год .темп. 15-20° / тиера темплада/ и студен год. температура 10-15° по-високо по склоновете/ тиера фриа/ до мразов в най-високите части /тиера елада/ със сред. год. темп. под 10°до отрицтелни температури над снежната граница на 6000-6500м височина с постоянно заснежени върхове и била; горещ и влажен в Амазония с равномерно разпределени почти ежедневни валежи от конвективна облачност /над 1500мм/при постоянно безветрие /пояс на безветрието или затишието/
2.Субекваториален – определян още като саванен или мусонен на север и на юг от екваториален обхваща низината на р.Ориноко, Гианската планинска земя, източните приатлантически части на Амазония и Бразилската планинска земя, като южният пояс не стига на запад до Тихия океан. Има 2 годишни сезона /периода/: сух зимен период/верано/ при господството на тропични въздушни маси, носени от пасатите – североизток за Северното полукълбо и югоизток за Южното и валежен летен период/инвиерно/под влияние на екваториални въздушни маси, носени от екваториалните мусони – югозапад за Северното полукълбо и северозапад за Южното /тогава избуява саванната растителност/- Средните месечни температури 25-30 ° , годишна амплитуда до 6°и денонощна в низините 5-10°, а в Бразилската планинска земя и до 40°; годдишните валежи 500-1500мм. В низината около ез.Маракаибо е измерена най-високата средна годишна температура в континента 28° С.
3 .Тропичен /пасатен или пустинен/ – целогодишно господство на тропични въздушни маси от югоизточните пасати и по тази причина, а и под влияние на топлото Бразилско течение климатът по крайбрежието на Атлантическия океан е влажен тропичен с год.валежи до 2000мм в тясна дълга ивица от 30°ю.ш. до н.Рока на север; във вътршните части на континента обхвхаща тясна ивица около тропичната окръжност с полупустинен климат -равнината Гран Чако с оскъдни валежи и високи температури /47° екстремна максимална темп.за континента/; сух но по студен полупостинен в Андите /валежи 150-300мм/; типичен пустинен по Тихоокеанското крайбрежие в тясна дълга ивица от 30°ю. ш. до залива Гуаякил на север /-пустинята Атакама с най-малък год. валеж от 1мм в ст. Икике поради сухи пасати, а и под влияние на студеното Перуанско течение, но влажността на въздуха е висока /над 80%/без условия обаче за извалявания при стабилна термична инверсия и въздушна стратификация над студеното течение.
4.Субтропичен — обхваща непрекъсната широка ивица през континента межди 30°40 ю.ш. с характерна топла влажна зима, но и сухо прохладно лято поради студеното течение и нарастващи валежи в южна посока в тихоокеанското крайбрежие със зимен максимум -например, в ст.Валпараисо 490мм, а в ст.Валдивия 2565мм; сух континентален в Андите и на изток в Пампата с валежи 200-350мм с летен максимум и с океанскско влияние по Атлантическото крайбрежие с умерени равномерно разпределени валежи.
5. Умерен – на юг от 40°ю.ш. с характерен западен атмосферен пренос и обилни валежи по западните наветрени клонове на Андите. На места над 3000 мм от засилена циклонална дейност по южния полярен фронт, а на изток в Патагония- суров континентален с малки /200-500мм/ Поради валежна сянка. Андите- планински ледници при височина на снежната линия от 1600м на север до 500м на юг. При внезапни застудявания температурата по източното крайбрежие пада до -35°С.
Води
Главният вододел на континента минава по билото на Андите и оточната област към Тихия океан е едва 9% от площта на континента към Атлантическия — 83%, като има и малки безотточни области.
I.Реки – към Тихия океан къси бързотечни, а към Атлантическия дълги пълноводни със спокойно течение, плавателни.
1.Река Амазонка – с притока Укаяли е най-дълга в контиента/6520км/ и втора след р.Нил. Има най-голям водосборен басейн на Земята /7 млн.км²/ и най-голям среден годишен отток ,около 170 000м3/сек – от 63 000 в маловодна година до 280 000 в многоводна,приема около 200 големи притока – някои по-дълги от р.Дунав, влива се чрез огромна делта в Атлантическия океан, включваща и големия о.Маражо, която не напредва въпреки голямото количество твърд отток /3 млн. тона/денонощие поради непрекъснато бавно потъване на брега. Интересно явление е приливната вълна „поророка“ /2 пъти в денонощие/ като водна стена /1,5-5м/ срещу течението (900км)
2. Рио де ла Плата /Сребърна река/ – Съставна от 3 реки: Парана/4700км/ Парагуай и Уругуай – водосборен басейн 3,1млн. км год отток 35000м3 /с, устие-естуар.
3. Ориноко-в най-северната част на континента 2736км/,с най-изразена делта.
II.Езера: Титикака- високопланинско на 3812м, свързано с ез.Поопо – по-ниско, плитко безотточно; Маракаибо – тектонски залив- езеро в най-северната част; големи ледникови езера на юг от Андите; солени безотточни в Пампаските Сиери и Пампата; по крайбрежието – лагунно.
III. Водопади: Анхел/1034м/- най висок на земята, на р.Чурун в Гианската планинска земя; Игуасу (72м), широк 2400м) – на р. Игуасу( приток на Парана)
2. Общ преглед на почвите растителността и животинския свят на Южна Америка.
А- Почвена покривка- според климатичните различия и особеностите на pелефа и скалната основа в по-голямата част от континента са разпространени следните основни почвени типове:
1. Приекваториален климат – латеритни в при тихоокеанската по-валежна част и червеноземни на изток в Амазонската низина до Атлантическия океан.
2. При субекваториален климат- червенокафяви в басейна на р.Ориноко с Гианската планинска, земя и в Бразилската планинска земя при по-влажен климат със саванна растителност и влажни тропични гори и кестеняви и кафяви почви в по-сухи СИ части на Бразилската планинска земя със Кухолюбива предимно храстова растителност.
3. При влажен тропичен климат в приатлантическите части на пояса – червенокафяви, а върху лавови покривки – плодородни виолетово червени почви известни с името /тера роса/ – с просторни кафеени плантации/
4. Дри сух полупустинен тропичен климат в равнината Гран Чако – сиви, светлокестеняви и осолени почви, а при пустинен климат пи Тихоокеоанското крайбрежие — сивоземи, силно осолени и скелетни, почви.
5. При субтропичен климат с типични черти по Тихоокеанското крайбрежие – мека валежна зима( с зимен максимум на валежите) и сухо макар и не много горещо лято – канелени почви, а на изток, от Андите при сух континентален субтропичен климат с летен максимум валежите и суха студена зима — чврноземи върху льосови покривки и под степна растителност на лампата.
6. При умерен климат – по Тихоокеанското крайбрежие с големи валежи -кафяви горски почви,на изток в Патагония със сух континентален климат -скелетни почви, а на о.Огнена земя със студен климат при ниското положение снежната линия – тундрови блатни почви,
7. В Андите— при влажен топъл климат в северните части – червено-кафяви по склоновете и планинско-ливадни по билните части; при сух полупустинен климат в средните части – планински скелетни почви,а около безотточните езере осолени и при по-хладен и влажен субтропичен и умерен климат на юг – канелени и кафяво горски по склоновете и планинско -ливадни по билата.
Б. Растителна покривка – отнася се към 2 флористични области: Нетропична и Антарктична с граница между им приблизително 40˚ парален с много ендемити – 12 000 само в Амазония и Бразилската планинска земя.
1. Екваториални гори – влажни, вечнозелени, многоетажни, гъсти и трудно проходими мрачни гори наричани “хилеи“ или ‘селваси“ с най-разпространени видове диворастяща ванилия, каучуково дърво,червено дърво какаово дърво, памучно дърво с дъсковидни стволови подпори /дърво-маса/, много видове палми , лиани, епифити /главно орхидеи/ и паразити по короните на дърветата, а по мъртвите речни ръкави и блатата – водна лилия с големи кръгли листа с диаметър до 2м.
2.Сухи гори с опадливи листа наричани ‘каатинга“ от гъсти бодливи храсти с много кактуси, столетници, палми, бутилкови дървета от семейството на баобабовите в североизточните части на Бразилската планинска земя.
3. Саванна растителност – известна с името „камцу“ – различават с 2 вида тревисти формации: „камцу сераду“ на север в низината на 0риноко, наричана още „лянос“ с отделни дървета винена палма и восъчна палма сред обширни тревисти пространства и „кампу лимпу“ на юг в Бразилската плананинска земя.
4, Редки гори – на юг между Парана и Атлантическия океан саваната преминава в редки горски формации наричани „пинерая“от бразилски бор араукария , парагуайско чаено дърво йерба мате /или само мате/, а още по на юг в поречието на Рио де ла Плата е разпространен и южноамерикански дъб кебрачо с много здрава дървесина /на испански означава „чупи брадва“/. На запад в низинината Гран Чако поради сух климат се срещат редки сухолюбиви храстови формации „монте“.
5. Степна растителност – обширни тревисти пространства, наричани „пампа“ между Гран Чако и Патагония при субтропичен и топъл умерен климат летен валежен максимум /наподобяват северноамериканските прерии и източниевропейските степи/. Към Андите степната растителност преминава в ниска рядка храстова формация „монте'“.
б.Растителност на Андите – в северните части влажни екваториални гори до 3000-3500м височина главно от: хининово дърво, кокаиново дърво, корково дърво, южен орех, палми, бамбук; от Екватора до 30°ю.ш. по западното крайбрежие полупустинна и пустинна растителност – тютюн,пъпешово дърво, а в Атакама –халофити и редки храсти; във вътрешните сухи планински области-ксерофитна треви растителност от формации „парамо“, а при почти пустинни условия в Боливийското плато – храстови формации „пуна“. На юг при субтропичен климат със зимен валежен максимум субтропична вечнозелена храстова растителността при по-влажен океански климат – вечнозелени влаголюбиви горски формации „хемихилеи“
II. Растителност в Антарктичната област: гъсти иглолистни гори по западните влажни склонове от чилийски бор, чилийски кедър, чилийски кипарис и по-редки по източните с папрати и мъхове, а в Патагонското плато – сухи степи тревисти, тревата ичу.
В. Животински свят – отделя се в самостоятелна Неотропична фаунистична обвивка която се поделя на 2 подобласти – Бразилска и Чилийско-Патагонска с много ендемични и реликтни видове.
Бозайници: в екватоториалните гори – широконоси маймуни /най-известни капуцините/ленивец, мравояд, броненосец, тапир /най-едрият бозайник на континента/,опосум, торбест плъх, имащ далечно родство с торбестите в Австралия, прилепи-вампири в Амазонка- речна крава ламантина, сладководен делфин иния /до 4м дълж./; в Андите- лама, алпака /отглеждат се като домашни животни/, викуня,гуанако и хищниците: ягуар, очилата мечка; в Иампата – пампаски елен, пампаска котка, магеланово куче; навсякъде – свиня пекари, елени, пума /южноамерикански безгрив лъв/. Гризачи:морски свинчета, чинчила, вискача, нутрия/отглежда се за храна и кожа.
2.Птици: папагали ара, зелени папагали, колибри, тукан, кондор/в Андите- най-едра/
3.Влечуги:водна змия анаконда/11м/,сухоземна боа,силно отровна бушмейстър грамадни гущери игуана, крокодил кайман.
4.Риби: около 2000 вида – най-известна е хищната пираня и електрическата,с напрежение 300 волта.
5-Насекоми: паяк-птицеяд,скакалци саранча ,термити,мравки,комари.
Западна Южна Америка
Обхваща мощно издигнатата младонагъната планинска верига на Андите, започваща на север от два добре изразени клона идващи от главните вериги на Кордилерите – чрез редицата на Малките Антили и о.Тринидад от изток и чрез Панамския провлак и Дариенския залив от запад и продължава на юг до Огнена, откъдето гънковите структури очертават силно извита дъга в океана с островни редици /Южни Антили/ от групи острови /Южни Сандвичеви, 0ркнейски, Шетлъндски/ и преминават в Антарктическия п-в в Западна Антарктида. Името Анди се свързва с богатите медни находища и означава медна планина.
I. Обща характеристика – Андите са много по-висока планинска система, сравнение с Кордилерите в Северна Америка – билото им на голямо протежение надхвърля 4000м, а на места и 6000м / пречка за сухоземния транспорт/. На запад се спускат стръмно към дълбокоморскйя/ Перуанско-Чилийски ров /падина/, който всъщност ограничава планината от запад, а на изток достигат до вътрешно континенталните равнини и низини и до Пампаските сиери, на север -Карибско море, а на юг – протока Дрейк /1000км-най-широк на Земята/ – дължината на веригите откъм о.Тринидад до най-южните части на Огнена земя е 9000км.
Андите /подобно на Кордилерите/ са изградени от 3 надлъжни успоредни вериги : Източна главна верига, наричана Кордилера Ориентал /още Кордилера Реал/, изградена от стари кристалинни скали и интрузии припокрити от палеозойски и мезозойски седименти поради съседство с потъналите части на Южноамериканска платформа; — Западна главна верига, наричана Кордилера Оксидентал /Кордилера Сентрал/, изградена в голямата си част от магмени скали – интрузивни и ефузивни и увенчана с редица от угаснали и действащи вулкани; -Брегова верига, наричана Кордилера Маритима/ Кордилера де ла Коста/, завършваща стръмно към Тихия океан и също така стръмно продължава да се спуска континенталният склон към Перуанско-Чилийския ров. В средните части източната и западната верига са раздалечени една от друга и между тях е затворена обширна платовидна област – Боливийско плато /350000км /, наричано още Алтиплано /с ширина 600км / Бреговата верига на юг от 42 ю.ш. е разчленена на острови и п-ви далматински бряг
Регионална подялба – Андите от север на юг се поделят на 3 части от таксономичен ранг природногеографски страни: Северни, Средни и Южни Анди.
1. Северни Анди- простират се от Панамския провлак до 14°ю.ш.и от своя страна се поделят на 3 части /природногеографски области/:
– Карибски – до 4°с.ш./най-сев.част/, изградени от 2 гънкови структури – откъм о. Тринидад и о.Кюрасао, ограждащи грабена на ез.Маракаибо /1 км и дълбочина 250м/, с най-висок връх Кристобал Колон /5775м/и по-ниска западна част.
– Колумбийско-Екуадорски – от 4°с.ш. до 4°ю.ш., изградени от три вериги на Андите, със силно изразен стар и съвременен вулканизъм, най-висок връх Чимборасо /6310м/ и известните вулкански конуси Котопахи /5897м/ и Антисана /5704м/ тук планинската система е най-тясна/близко разположена верига
– Перуански – от 4°ю.ш. до 14°ю.ш., с доближени една до друга планински вериги, без вътрешнопланински плата и действащи вулкани , най-висок връх до 6768м.
2- Средни Анди – простират се от 14°ю.ш. на север до най-високия връх на цялата планинска система Аконкагуа /6960м/ на юг. Тук двете главни вериги – източната и западната, наричана още и централна, са най-раздалечени една от друга и заграждат обширната вътрешнопланинска заравненост Боливийско плато, разположено на височина над 3000м /наричано Алтиплано – висока равнина/ със сух субекваториален климат на север и сухолюбива /ксерофитна/ тревиста растителност от тип планинска савана и степ, наричана парамо и сух полупустинен тропичен на юг с оскъдна предимно храстова растителност, известна с името пуна. Гънковите структури са издигнати високо, припокрити с ефузивни лавови покривки главно от андезити и трахити и техните туфи и са увенчани с голям брой угаснали и действащи вулкани над 6000м в източната централната верига и над 5000м в Бреговата, най-висок и известен от които е действащият вулкан Люлайляко в южната част на Средните Анди /6723м/. Много известно е и най-голямото високопланинско плавателно езеро Титикака в северната част на Боливийското плато с площ 890 км и дълбочина 304м – реликтно от някогашно много по-голямо плейстоценско езеро, за което се съди по високо разположени абразионни тераси – в него се вливат 45 реки, а чрез р.Десагуадеро се оттича към разположеното на юг от него плитко /около 3м/ и солено ез.Поопо /2530км /.
3. Южни Анди – на юг от вр.Аконкагуа до протока Дрейк – тук планинската система е изградена от единна тясна високо издигната верига с много дейсващи вулкани, между които е най-високият вулкан на Земята Тупунгато /6860м/ близост до най-високия връх, покрити със съвременни планински ледници. На запад от планинската верига се очертава дълбока надлъжна грабенова долина /подобна на Голямата Калифорнийска долина/, оградена откъм Тихия океан чрез веригата на Бреговите Анди /Кордилера де ла Коста/, която на юг от 42°ю.ш., поради потъване е разчленена на многобройни острови и полуострови с удължена форма, успоредно на брега, от който са отделени чрез също така продълговати заливи и проливи /подобно на Бреговата верига на Кордилерите разчленена на север от 48с. паралел/. От островите с общо наименование Чилийски най-големи са Чилое най-северно разположен, Уелингтън по на юг и Санта Инес в най-южната част на островната- редица. Брегът тук е от далматински тип, но с фиордов изглед от планинското заледяване през плейстоцена . Смята се, че от съединяването на два срещуположни фиорда в най-южната част на Андите е образуван дългият тесен
криволичещ Магеланов проток, отделящ о.Огнена земя от континента.- По източното подножие в ледникови долини, преградени от моренни валове са образувани редица от големи отточни езера към Атлантическия океан, а в най-южната част – към Тихия. Като цяло, Южните Анди са с най-изразен алпийски тип глациален релеф /циркуси, трогови долини, моренни валове/ от плейстоценското заледяване, но има и съвременно при ниско положение на снежната линия поради влажния умерен климат/до 400м на о.Огнена земя/ и ледниците се спускат до морското равнище като образуват неголеми айсберги.
Източна Южна Америка
Обхваща по-голямата част от континента на изток от Андите-до Атлантическия океан, която има платформен строеж и единствено Пампаските сиери са нагънати планини, но се приемат като прилежащи към платформата вместо към Андите. В резултат на колебателни движения в платформената морфоструктура са се образували огромни по размери морфографски единици – от издигнатите части обширни планински и платовидни земи, а от потъналите, представлявали морски басейни след ограждането им от веригата на Андите, запълнени с наноси и в последствие осушени – обширни низинни земи. Именно тези морфографски различия в основата на подялбата на Континенталната част Източна Южна Америка на 6 регионални единици от по-нисък таксономичен ранг „природногеографска страна”
I. Гианската планинска земя – като част от Южноамериканската платформа изградена от докамбрийската й кристалинна основа /гнайси, шисти, гранитогнайси/процепена от по-млади интрузии /гранити, порфирити, диабази/ и припокрита от мощни мезозойски седименти/дебелина над 1000м/,с богати полезни изкопаеми /железни руди, боксити, злато, диаманти/. Релефът е ниско-и среднопланински /само малки части надхвърлят 2000м/ със силно денудирана заравнена билна повърхнина/деливирана на изток/ и стръмни стъпални склонове /поради разломяване на платформата/ на запад и на юг и полегати на изток, към Атлантическия океан. Най-високата часа е планинският дял в Кордилера Пакараима с връх Рораима /2810м/.
Климатът е субекваториален на север с валежен летен период /инвиерно/ от май до ноември и сух зимен /верано/от декември до април и екваториален на юг. Реките са пълноводни с бавно течение поради заравнения релеф и това ( причина за явлението „бифуркация“/раздвояване на река към 2 басейна/- типичен пример е р.Касикиаре – между Ориноко и Риу Негру /приток на Амазонка/ В по-високата западна част по стръмните склонове с пластово-стъпални откоси реките образуват водопади – тук е най-високият водопад на Земята Анхел/1034 м/ на р.Дурун от поречието на Ориноко.
II. Бразилската планинска земя – огромно планинско и платовидно прострство /6 млн.км /,между Амазонската и Лаплатската низина на север и на запад и Атлантическия океан на изток, където завършва със стръмни брегови откоси. Това е основната част от Южноамериканската платформа със силно разломена докамбрийска кристалинна основа и мощна мантия от палеозойски и мезозойски седименти, процепени и припокрити на места от лавови покривки, особено обширни в южните части /1,2млн км /, известни с името Бразилски трапи, което я прави много богата на полезни изкопаеми /железни руди, злато, ворфрам, уран, кобалт, диаманти/. Релефът е ниско-и среднопланински и платовиден със заравнени билни повърхнини /под 2000м/ с обща денивелация на север, а в южната част на запад от най-високо издигнати дялове в приатлантическата част и най-висок връх Пику да Бандейра/2890м/. Характерни в релефа са пластово-стъпалните откоси /свързани с разломната тектоника/, изградени от груб пясъчник и червеник конгломерат, наричани „шапади“. Климатът в по-голямата част е екваториален, субекваториален и тропичен и само в най-южната част – субтропичен.
Бразилската планинска земя се паделя по морфографски белези на 3 части
– Западна – платовидна на запад – плато Мату Гросу /600-700м/ и нископланинска на изток /до 1000м/ с обща денивелация към Амазонка и с големите й десни притоци Тапажос , Шингу, Токантинс /всички с дължина над 2000км/. Климатът е екваториален на север и субекваториален на юг с редуване на 2 периода :валежен летен /южното лято/ от октомври до април /инвиерно/ и сух зимен /южна зима/от май до септември /верано/. Растителността се сменя от екваториални гори /хилея или селвас / на северозапад с редки гори с опадливи листа /каатинга/ на изток и савана на юг.
– Източна – по-висока, с била над 2000м и най-високия дял с връх Пику да Бандейра в южната й приатлантическа част и с денивелация на североизток, в която посока протича единствената голяма река Сан Франсиску /2896км/ и е оформен атлантическият разседно-стъпален бряг. Много изразителни са почти отвено издигащите се не много високи гранитни хълмове Корковаду /704м/със статуията на Христос и Пан ди Асукар /Захарна глава, 395м/ в залива Рио де Жанейро /характерни форми свързани с тропичното сферично изветряне на гранита/, както и широките плажови ивици и особено известната Копакабана. Климатът е субекваториален на запад/ савана / и влажен тропичен по крайбрежието/ тропично сезонно влажни гори/.
– Южна – между Парана и Атлантическия океан с най-високо издигнато /около 2000м/ било вододел на изток в близост до океана и с денивелация на запад към Парана с многото й леви притоци, един от който е р.Игуасу с едноименен величествен водопад /не много висок – 72м, но с широка водна пелена – 2400м/. Климатът е тропичен на север /редки вечнозелени гори „пинерая’’/ и субтропичен на юг /пампа/
III.Амазония – най-голямата низина на Земята /5 млн. км / с изключително равна акумулативна повърхнина /дебелина на наслагите от терциера насам над 3000м върху потъналата част от Южноамериканската платформа/, с много слаб наклон на изток – от 150м при Андите/ 3500км от устието/, 65м при сливането на реките Мараньон и Укаяли/гр.Икитос/, 26м при гр.Манаус /1680км от устието/ до 0м океанско равнище при делтата. Западната част на низината от Андите до гр.Манаус и Риу Негру е по-широк /до 2000км/, а източната – по-тясна /300-350 км/, като включва и делтата, започваща на 350км от брега и е широка заедно с о.Маражо 230км. Поради съвременно потъване на брега речните ръкави са превърнати в естуари и широк заливи, а същевременно силно влияние оказва и приливната вълна „поророка“ По размерите си Амазонка е величествена плавателна река – широка в средното течение от 5 до 20км,а преди устието – ок.в Окм и има дълбочина до 90м. Приема много притоци,които според реакцията на водата се опрелят като „бели“/Риу Бранку/- мътни жълтеникав цвят и алкална реакция с богат живот и растителен свят /самата Амазонка е с такива води/ и като „черни” Риу Негро с бистри с киселинна реакция и по-бедна флора и фауна.
Климатът в по-голямата част е екваториален с гъсти трудно проходими гори с голямо разнообразие на дървесни видове, от които най-известни са бразилското каучуково дърво и червеното дърво „пау бразил“ /дало името на държавата Бразилия/, както и какаовото дърво, много видове палми, фикуси, банани и др. , а в най-южните най-източните части е субекваториален с преход от вечно зелените влажни мнгоетажни екваториални гори към по-редки, по-ниски и с опадливи листа сухи тропични гори и чиста савана.
ІV Низината на Ориноко – в най-северната част на континента, между Северните Анди /Карибски и Колумбийски/ на запад и Гианската планинска земя и Атлантическия океан на изток. Нарича се още Лянос /равнина на испански/, като по-ниските части са Лянос Бахос, а по-високите – Лянос Алтос с обща денивелация към Атлантическия океан. Отводнява се от единствената речна система на Ориноко, която извира от Гианската планинска земя и протича непосредствено около нея /обграждайки я от запад/, изтиквана от буйните си леви притоци от Андите- Поради по-интензивното издигане на периферните югозападни части на низината през кватернера като подножни стъпала към Андите там са образувани й широки платовидни възвишения /до 300м/, наричани месас или табулейрос ,между които са врязани тесни речни долини със стъпални склонове – типични свидетелни възвишения, открояващи се на фона на ниската /едва до 70м/ акумулативна повърхнина на низината. Климатът е субекваториален в по-голямата севера част – типична савана с групи дървета/палми/ и екваториален на юг с влажни вечнозелени гори . В най-югоизточната част е феноменът „бифуркация“на p. Касикиаре
V- Низината на Рио де ла Плата /сребърна река/ – обширно равнинно-низинно пространство /2млн.км² между Андите на запад и Бразилската планинска земя и Атлантическия океан на изток и между Амазония на север и Патагонското плато на юг-заемащо подобно на другите две низини огромно понижение /синеклиза в Южноамериканската платформа, представлявало морски басейн и запълнено с мощни терциерни и кватернерни наслаги.
Към Андите низината е слабо хълмиста със затворени между платовидни ридове характерни овални беотточни котловини – болсони запълнени с мощни изветрителни покривки и по дъната им на места са образувани плитки временни солени езера и блата – саларес- Част от западната ограда са и Пампаските сиери с отделни ридове до около 3000м, между които са затворени безотточни тектонски котловини, а подножията им са припокрити от делувиален шлейф. На северозапад до границата с Амазония е равнината Гран Чако, изградена от слабо наклонени седиментни пластове, в които са образувани артезиански води – важен ресурс при полупустинния тропически климат. Най-ниска и заблатена е низината в поречието на р.Парагуай на север- Пантанал и между Парана и Уругуай на юг – Ентре Риос /Междуречие/, известна като Аржентинска Месопотамия- Най-южната част е заета от Пампата с многобройни безоотточни овални понижения в льосовите отложения /степни блюдца/и степна растителност.
Климатът поради голямото меридионално простиране на низината се променя с субекваториален в най-северните части, през тропичен/полупустинен и влажен на изток/ до субтропичен в Пампата, където при внезапни нахлувания на умерени въздушни маси от юг се проявяват, силните ветрове пампейрос. Към океана завършва с големия залив – естуар Ла Плата.
Патагонско плато – на юг от Пампата между Андите и Атлантическия океан – стъпаловидно понижаваща се равнина на изток, припокрита с чакълести изветрителни покривки, свличани от Андите. В релефа се очертават ридове до 1500м във вид на заоблени гърбища от докамбрийския цокъл и седиментната мантия на платформата известни с името Патагониди, а от плейстоценското континентално заледяване са останали огромни моренни валове, придаващи хълмист облик на платото и преграждащи коритни долини с ледникови езера. Характерни са многобройни безотточни сухи котловини /до 30-40м по-ниско от съседни долини/. Брегът е разчленен с полукръгли, широко отворени плитки заливи, оградени от стръмен клифов склон и придружени от многобройни клипи( голи скали). Суров континентален умерен климат и сухи степи.
