Исидор Огюст Мари Франсуа Ксавие Конт
Огюст Конт е роден на 10 януари 1978 г. в Монпелие (Франция). Той израства по времето на Френската революция. Завършва политехническо училище. Сключва твърде мъчителен брак, като твърди, че това е единствената голяма грешка, която е направил в живота. Този брак и интелектуалното напрежение допринасят за тежката психическа криза в която изпада през 1827 г. Кариерата му не е удачна, а интимните му отношения – трагични. (Клотилд дьо Во). Конт умира на 5 септ. 1857 г., заобиколен от свои ученици.
За първи път терминът “социология” се появява в ІV том на Курс по позитивна философия на О. Конт, публикуван през 1838 г. Много от идеите в тази книга са взаимствани от граф дьо Сен Симон, чийто секретар е бил Конт. Такива са вижданията за това, че обществото еволюира заедно с развитието на знанията и за определянето на индустриализацията като основен източник на проблемите и постиженията на обществото в началото на ХІХ в. Според класификацията на науките, която предлага Конт социалната физика (социология) е върховно постижение в развитието на научното знание – систематичност на теорията и обосноваването й с факти. Енциклопедичният закон ранжира шест фундаментални науки, всяка от които е по-съвършена от предходните и на върха на йерархията поставя социалната физика. Според Конт социологическата теория се обосновава чрез факти, извлечени от наблюдения и анализ на семейството като основа на социалния живот. Конт разглежда обществото като система, чийто компоненти и елементи се намират в равновесие. Социалната система не позволява противоречия, нито нарушение на нейното равновесно състояние. Конт извежда три фактора, които определят равновесието на системата – материално практическа дейност, съвкупност от чувства и система от идеи или теоретична дейност. Те съответстват на трите основни стадия на човешката природа: практическо действие, чувства и интелект или разум.
Чрез позитивното знание той се опитва да създаде точна и строга наука за обществото. Той е представител на първия позитивизъм – според който обект и субект са разделени и обекта не зависи от субекта. Обектът е познаваем и за Конт най-същественото за социологическото познание е не “какво се познава?”, а “как се познава?”. Епистемологичната проблематика е в основата на неговата научна работа.
Системата на обществото се състои от социална статика и социална динамика, т.е. от реда и прогреса в дадено общество, структурата и неговото функциониране и социалното развитие.
Социалната статика е свързана с преодоляването на егоизма и заместването му с алтруизъм, който свързва хората в семейства, групи, касти, общности, селища и общество.
Социалната динамика, последователност на социалните явления. Конт извежда по аналогия с човешкият интелект–теологичен, метафизичен и позитивен стадий. На този етап причините за социалните зависимости се търсят вече със средствата на позитивната наука.
Социокрация – индустриалното общество, управлявано от социолозите, а не от аристокрация, партии – плурализмът губи своето значение. Усвояването на позитивни социологически знания се обявява за необходимост. Науката насочва, според Конт дейността на “чистите инженери”, а те от своя страна превръщат теоретичните знания в практически, които се изпълняват от пролетариата. Щом индустрията се прави от хората, защо самите те и обществото да не се поддават на обработка и подреждане според рационалният замисъл на хората? Светът се състои от неща, от факти и явления, които могат да бъдат познати и подредени. Позитивната политика – образованието и възпитанието на всички социални групи и класи, разпространяване на позитивните знания и усъвършенстване на организацията на обществото в дух на индустриализъм. “Позитивното” образование е най-здрава гаранция против проявите на подтискане на едни хора от други.
