Изотопи
Изотопи са атомите на един и същи елемент, които се различават само по броя на неутроните в ядрата. Изотопите имат различни масови числа, но еднакви химични свойства, тъй като броят на електроните в електронната им обвивка е еднакъв. В природата почти всички химични елементи са смес от два изотопа.
Някои от изтопите на химичните елементи, особено съдържащите нечетен брой протони, имат неустойчиви атомни ядра и самопроизволно излъчват протони, неутрони и други частици. Това явление се нарича радиоактивност, а химичните елементи за които е характерна, радиоактивни.
Радиоактивността е открита от френския учен Анри Бекерел през 1896 г. Той установява, че от урана се отделят невидими лъчи, предизвикващи фосфоресценция на различни вещества.
Явлението радиоактивност е добре изучено от Мария и Пиер Кюри, които откриват в урановата руда 2 силно радиоактивни елемента- радий (Ra) и полоний (Ро).
При явлението радиоактивност се променят броят на протоните, неутроните или и на двете, в резултат на което се получават други изотопи на химичния елемент или нови химични елементи.
Реакции, при които се променя съставът на атомното ядро се наричат ядрени. Радиоактивността е ядрена реакция.
Докато при химичните реакции ядрата на атомите на химичните елементи не се променят, при ядрените се осъществяват именно промени в ядрата.
Радиоактивността бива два типа- естествена и изкуствена. Когато разпадането на ядрото е самопроизволно е налице естествена радиоактивност, а когато е осъществена по изкуствен начин, чрез взаимодействието на атоми с елементарни частици е налице изкуствена радиоактивност.
Явлението изкуствена радиоактивност е открито от Ирен и Фредерик Жолио-Кюри през 1934 г.
