Навлизането на речните и подземните води в масивните скали става чрез скалните пукнатини. Образуването на пукнатините е резултата от тектонските процеси, изветрянето, излужването, разтварянето и други фактори. Тектонските пукнатини са особено добре развити в силно нагънатите и блоково разломени области.
Изветрителните пукнатини са резултат от температурните промени, от механичното и химично действие на движещите се върху скалите води. Тези пукнатини са разпространени на дълбочина до 30-50 м.
Пукнатините образувани като резултат от излужване и разтваряне са характерни за карбонатните скали.
В природата се срещат и т.нар. литогенни пукнатини. Те се образуват в процеса на формирането на скалите.
Ширината на пукнатините е твърде различна, но в повечето случаи в кристалинните и метаморфни скали тя е от няколко милиметра до няколко сантиметра. В редки случаи при т.нар. открити пукнатини надминава няколко метра. В горните повърхностни хоризонти напукването е най-интензивно. Тук се наблюдава силно дрениращо действие на местната хидрографска мрежа и най-интензивен водообмен. В различните видове пукнатини на скалите се движат подземни води, които се наричат често пукнатинно-жилни води. Тези води могат да бъдат както напорни така и ненапорни. Напорът на пукнатинните води може да е обусловен като от хидростатичното налягане на водата така и от налягането на газовете, издигащи се от долните слоеве на литосферата или от налягането на водните пари с температура над 100˚С във вулканичните райони.
Основните източници на подхранване на пукнатинните води са атмосферните валежи и филтрацията на водите от езерата, реките и водоемите. Наред с това в зоната на тектонските нарушения постъпват и води от водоносните хоризонти на дълбоко лежащите комплекси.
Водите в напуканите скали, когато не са покрити с повърхностни водонепроницаеми скали, са много чувствителни към условията на подхранване и се отличават с много резки колебания на нивото. Тези колебания са свързани с колебанията на валежите.
Пукнатинните води, непокрити или слабо покрити с водопропускливи скали, са много уязвими на замърсяване с отпадъчни води и с микроорганизми и са подложени на често размътване.
В пукнатините на скалите се съдържат подземни води с различен химичен състав. Водите, залягащи в сравнително недълбоките пластове в зоната на активния водообмен, са пресни хидрокарбонатно-калциеви и се формират главно от инфилтрацията на валежите.
В по-дълбоките зони (на дълбочина няколко стотин метра в платформените области) сондажите разкриват силно минерализирани води и разсоли. Това са понякога стари води с морски произход, наситили тези пластове през геоложките периоди. Химическият им състав се е променял непрекъснато с времето и днес те се отнасят към хлоридно-калциево-натриевия тип.
