Термохимията е дял от химията, който изучава топлинните ефекти на химичните реакции.
Количеството топлина, която се отделя или поглъща при протичането на една химична реакция, се нарича топлинен ефект на реакцията. Отбелязва се с Q и се измерва в kj.Топлинния ефект зависи винаги от температурата при която се провежда процесът. Зависи и от налягането, но само в случаите, когато процесът е свързан с промени в обема на системата.
Химични реакции, които протичат с отделяне на топлина, се наричат екзотермични. Имат положителен топлинен ефект.
Химични реакции, които протичат с поглъщане на топлина, се наричат ендотермични. Имат отрицателен топлинен ефект.
При екзотермичните реакции общата енергия на системата се намалява, т.е. продуктите на реакцията са по-бедни на енергия от изходните вещества и следователно са по-стабилни от тях.
При ендотермичните реакции наблюдаваме обратния процес.
Топлините за образуване на простите вещества се приемат за нула.
Топлина на изгаряне е количеството топлина, която се отделя или поглъща при изгаряне на един мол вещество в кислородна среда, за да се получат висшите оксиди на съставящите го елементи. Топлината на изгаряне (Q изг) се изразява в kj/mol.
Напрактика топлините на изгаряне на горивата и храните се дават в kj/g или в cal/g (1 cal=4.18j), като за горивата могат да се използват cal/кg твърдо гориво или cal/куб. м газообразно гориво. Топлините на изгаряне се определят опитно в „калориметричната бомба на Бертло”.
Общите закономерности в термохимията се изразяват чрез два закона:
-Закон на Лавоазие-Лаплас, който гласи:
„При разпадането на едно химично съединение до изходните му вещества се поглъща, респективно отделя, толкова енергия, колкото се отделя, респективно поглъща, при образуването му от тези вещества”.
-Закон на Хес, който гласи:
„Сумарният топлинен ефект на химична реакция, протичаща в затворена система при определени условия, зависи само от началното и крайното състояние на системата и не зависи от междинните етапи на реакцията”.
