Социологията се изгражда и развива чрез единство и взаимодействие на теоретични и емпирични изследвания. Теорията задава ориентирите на целенасочената и осмислена емпирична изследователска работа, която подлага на верификация теоретичните обобщения чрез съпоставянето им със социалната действителност.
Предмет на емпирични изследвания стават практически всички сфери на социалния живот – икономически ситуации и поведение, безработица, бедност, здравеопазване, политическо участие, образователни институции, канали за масова комуникация, етнически отношения и т.н.
Основен етап е правенето на теоретичен модел и въпросник. Тове е свързано със свеждането на използваните в теоретичния апарат на социологията понятия до информационни единици, които могат да бъдат регистрирани „на терена“ – там, където се набира емпирична информация. Прави се операционализация на теоретичните понятия. Следва постепенно набиране на конкретна емпирична информация.
Извадкови изследвания
– изчерпателни – възможни при по-малки групи;
– извадки – подготвени на основата на преценка на необходимите признаци и при използване на математически апарат на теория на вероятностите.
Два основни етапа на подготовка на извадката:
– населени места и части от такива – гнезда, където ще се проведе изследването.
– от списъка на избирателите по принципа на случайния подбор се подбират лицата, които трябва да бъдат изследвани.
Получената извадка се претегля според изискванията за търсените признаци. При добре изгрдена извадка от 1200 избиратели от 150 гнезда могат да се получат данни, валидни за всички избиратели в страната с до 3% статистическа грешка.
Методи за набиране на емпирична информация
. наблюдение – външно или с участие;
– анкета
– интервю – свободно, полусвободно и стандартизирано;
– анализ на сдържанието на инормационни източници – типове и честота на информационни единици, потенциална и реална аудитория на информационното въздействие, търсене и реален ефект от комуникацията.
Социологически обяснения, описания и прогнози
Хипотези – предвиждания за онова, което се очаква да се получи при дадено изследване – главни аспекти на търсената информция. Основават се н натрупаните д този момент знания, дали са проверяеми или трябва да се операционализират чрез понятийни индикатори.
Биват:
– за фактическо състояние – за емпирични факти;
– за причини
– за тенденции
Глобализация
Свидетели сме ва процеси, когато понятието общество не се свързва с националната държава, а с глобални зависимости, с равнището на човешката цивилизация.
Технологична – стандартизация – дискети;
Икономическа – световен пазар на стоки и услуги, на финансов трансвер;
Политическа – ООН, ФАО, МОТ, ЮНЕСКО;
Културна глобализация
Всички форми на глобализация пораждат надежди, но и твърде много опасения;
