Значителна част от падналите валежи се оттича по земната повърхност във вид на повърхностен отток (склонов отток и речен отток). Друга част попива в почвата и скалите и при определени условия формира подпочвени или подземни води.
Под влияние на гравитационната и на други хидродинамични сили тези води също се движат, макар и с малка скорост, и след определен период от време излизат във вид на извори. Изворите подхранват речните течения и в крайна сметка се оттичат в океаните и моретата. Част от подземните води се изпарява направо в атмосферата или се извлича от растенията и се изпарява чрез листния апарат. Превърнатите във водни пари води се движат в атмосферата, докато се създадат условия за кондензация, и паднат отново върху земната повърхност във вид на валежи. Следователно водите от почвените и подпочвените хоризонти представляват едно от звената на големия или малкия воден кръговрат.
Основният начин за подхранване на подземните води в зоната на активния водообмен е чрез инфилтрация –просмукване) на валежните и повърхностни води. Част от подземните води се образуват и по пътя на кондензацията и сорбцията (поглъщането).
По произход подземните води се делят на следните групи:
1.Вадозни води, т.е. води с атмосферен произход. От своя страна те се делят на:
А. инфилтрационни- просмукани през неспоени зърнести скали.
Б. инфлюационни- води, втичащи се от речните течения и пукнатини към подземните хоризонти.
В. кондензационни- води, образувани в почвата и скалите от кондензацията на водните пари на въздуха.
2. Ювенилни води- води с магматичен и метаморфен произход.
3. Седиментационни води- погребани води в езерните и морските седименти през минали геоложки времена.
Формирането, движението и качеството на подземните води зависят в значителна степен от воднофизичните свойства на почвите и скалите. Наред с тях важни фактори за формирането на подземните води са и геоложките и геоморфоложки условия.
В зависимост от геоложките и хидравличните условия на залягане различаваме три основни вида подземни води: грунтови (ненапорни) води, напорни –артезиански) и пукнатинни.
Подземни води- същност
Значителна част от падналите валежи се оттича по земната повърхност във вид на повърхностен отток (склонов отток и речен отток). Друга част попива в почвата и скалите и при определени условия формира подпочвени или подземни води.
Под влияние на гравитационната и на други хидродинамични сили тези води също се движат, макар и с малка скорост, и след определен период от време излизат във вид на извори. Изворите подхранват речните течения и в крайна сметка се оттичат в океаните и моретата. Част от подземните води се изпарява направо в атмосферата или се извлича от растенията и се изпарява чрез листния апарат. Превърнатите във водни пари води се движат в атмосферата, докато се създадат условия за кондензация, и паднат отново върху земната повърхност във вид на валежи. Следователно водите от почвените и подпочвените хоризонти представляват едно от звената на големия или малкия воден кръговрат.
Основният начин за подхранване на подземните води в зоната на активния водообмен е чрез инфилтрация –просмукване) на валежните и повърхностни води. Част от подземните води се образуват и по пътя на кондензацията и сорбцията (поглъщането).
По произход подземните води се делят на следните групи:
1.Вадозни води, т.е. води с атмосферен произход. От своя страна те се делят на:
А. инфилтрационни- просмукани през неспоени зърнести скали.
Б. инфлюационни- води, втичащи се от речните течения и пукнатини към подземните хоризонти.
В. кондензационни- води, образувани в почвата и скалите от кондензацията на водните пари на въздуха.
2. Ювенилни води- води с магматичен и метаморфен произход.
3. Седиментационни води- погребани води в езерните и морските седименти през минали геоложки времена.
Формирането, движението и качеството на подземните води зависят в значителна степен от воднофизичните свойства на почвите и скалите. Наред с тях важни фактори за формирането на подземните води са и геоложките и геоморфоложки условия.
В зависимост от геоложките и хидравличните условия на залягане различаваме три основни вида подземни води: грунтови (ненапорни) води, напорни –артезиански) и пукнатинни.
