Под влияние на топлинната енергия, която Земята получава от Слънцето (около 10х10х20 kcal/г), водата от океаните, моретата, реките, езерата и земната помърхност се изпарява във вид на водни пари. Общото количество на изпаряващите се от цялото земно кълбо и отиващи в атмосферата водни пари за 1 година е 577 000 куб. км. Главната част (505 000 куб. км) от тези водни пари се получава от океаните и моретата.
Водните пари в атмосферата при определени условия кондензират и под действието на земната гравитация падат във вид на валежи. По-голямата част от тях падат върху Световния океан и по този начин образуват т.н. океанско звено на водни кръговрат.
Наред с това под влияние на въздушните течения част от изпарилите се над океана води (47 000 куб. км) се отнасят над сушата.
Заедно с водните пари, получени от изпарението над сушата, при благоприятни условия те падат като валежи над земната повърхност (110 000 куб. км). Значителна част от тези валежи отново се изпарява в атмосферата, а друга част формира оттока на реките и попълва запасите на подземните води. По този начин се формира сушевото звено на водния кръговрат. Речните води заедно с излизащите в речните басейни подземни води под влиянието на гравитацията се движат по наклона на склоновете и речните долини и достигат океаните и моретата.
Влагата, формирана в атмосферата от изпарението над сушата, се движи заедно с общия въздушен поток, носещ влага от океана, навътре в континентите и отново и многократно образуват валежи.
Наред с двете основни звена на водния кръговрат- океанското и сушевото- върху сушата се оформят и някои по-малки звена във водния кръговрат. Такива са кръговратът на водите в безотточните райони и кръговратът на подземните води.
